Зарязан Валентин

Лудницата утре е гарантирана не само за 80 % на проф. Христов, които вярват в чистата и свята любов, но и за останалите, здраво застанали на четири крака под масата след почитането на прословут християнски светия, силно тачен от лозари, винари, винарки, пиячи и прости пияндета.

Плюшените сърчица впечатляват населението под 13-годишна възраст, както и картичките със сърчица. Мъжете от по-горна възраст се опитват да хванат някоя шаранка с роза и евентуално шоколадови бонбони, а наивни стари моми с трепет очакват дали няма Бог да им достави на входната постелка принц на бял кон, който да ги спаси от наивността и самите тях.

Жените отдавна знаем, че принцове с бели коне има. Мдааа, обикновено принцът е момчето на мама и като всеки принц обучен около него да има прислуга, а той по-тежко от 100 грама да не вдига. Принцът очаква безропотно съгласие от поданиците си и слуги, които да прибират размятаните из целия дворец мръсни чорапи. Естествено, принцът е алергичен към работа и е убеден, че Бог иска той да не работи и затова е създал другите, които да работят и да го издържат. Принцът се грижи изключително за имиджа си и отвреме навреме за коня, затворен под капака на нЕкое БМВ на старо. Дори да си направи труда да спаси някоя принцеса, ако към нея не върви цяло кралство заедно с ръката й, той заеВава цялата работа и отива да търси крал, който е готов да плати кралство за спасението на дъщеря си.

Мъжете също отдавна знаят, че принцесите са нещо, което по-добре да пропуснат. Драмите за счупен нокът и протекъл силикон, заедно с напрежението от разходите за постоянното им тунинговани правят съжителството с принцеса предизвикателство, на което малко мъже устояват. В съчетание с това, че обикновено стават още по-благородни….като елени с разклонени рога. И примирението, че принцесата не може да готви, глади и гледа деца, за да не си развали бюста, маникюра и изобщо тя не прави таквиз селски работи. И повечето късно установяват, че е вярно генетичното изследване, че момчетата наследяват интелигентността на майка си, а дъщерите – наполовина от интелигентността на баща си. А често изненадата от външния вид на децата, съобразен с генетичния, а не с тунингования вид на майката, също скофтят ситуацията.

Затова не си търсим принцове. Пък таквиз с фауна около тях пък хептен. А някой, който вместо роза на 14 февруари ще ни подаде ръка, ако паднем. Ще бъде ДО нас, а не твърдо зад нас, оставяйки ни сами да се борим с живота. Някой, който е истински и винаги може да се справи сам, но има нужда от нас. Който няма да ни сваля звезди, но ще ни накара да се разсмеем, когато сме тъжни или уморени. И вместо в Париж на пазар, ще ни заведе да видим изгрева над града и ще ни купи ваучер за книги или за спа-процедури, но ще уважи желанието ни да бъдем самостоятелни и да запазим самоуважението си. Който ще бъде добър баща на децата си и вместо да дава пример как се пие ракия, ще им дава пример как се спортува и колко е прекрасна природата. Който ще бъде пример за дъщеря си, че истинският мъж държи на думата си, не лъже близките си и винаги се грижи за семейството си, а не такъв, който навиква най-близките до него и се прибира пиян на рождените й дни.

Всъщност искаме….малко….всъщност всичко, което ни е нужно – една ръка, едно сърце и усмивката, която предизвиква в нас….май никъде тук го няма плюшеното червено сърце и балона за Свети Валентин….

Елена Гунчева

loading...