Защо вземат зрителите за панирани глухарчета?

Навремето се казваше – „красив като артист”, а днес артистите са раздърпани и потни

Къде сбъркахме хора, къде останаха добре подготвените ни навици да се забавляваме с истински актьори и шоу програми. Днес тези ценности са подменени от зле надути, подути и пЕрнати през лицето зрелища, създадени сякаш между полюция и пържене на кюфтета.

Приемам, че всяко поколение се смее на различни неща, че възприятията се моделират според средата, нивото на образование и общата култура, но някои телевизии направо ни вземат за панирани глухарчета. Нека не цитирам имена и актьори, нека оставя това на въображението ви, защото вярвам в читателите на този вестник.

Мисля си, какво ли толкова мистерично има в примамки, като „забранено шоу” и доколко е забранено, щом се дава по телевизията? Прилича ми на заглавие като „Голите снимки на облечената Чичолина” . Или – „Кипна кафето на Драго Чая”.

Изобщо, по-скоро исках да говоря не за блудкавите телевизионни програми, а за критериите като цяло. За общите представи за красота и естетика, между които ако няма знак за равенство, поне няма толкова категорични удивителни и въпросителни. За да има мир и разбирателство, ще приема, че аз не разбирам.

Навремето се казваше – „красив като артист”, а днес артистите са раздърпани, потни, нахлузили дънки, клинове, потници, несъразмерни сака, да разпознаеш кое е мъж и кое жена си е направо победа. Повърхностност и неяснота бликат от скечове, всичко е гювеч от Шарено котленце, и която и новогодишна програма да вземете преди и след Хачо. Врещене, превъзбуденост, хаотичност и липса на обединяващ елемент са характеристиките, които днешните телевизионни програми предлагат.

Шоу за бърза консумация, пържени пилешки хапки за ежедневната бира, след което забравяш съдържание и хумор. Остава дъх на потни мишници, на сценичен но не и звезден прах. Ден да мине, друг да дойде.

Представям си сценаристи със забодени в пицата пъпчиви лица да съчиняват на девет бутилки кола новите каламбури, на които очевидно си се смеят само те.

Кръстените като забранени програми могат да се поучат на естетика от руските такива, където може също да няма кой знае какво, но поне има мащаб, широта, обещание за истинско шоу. Усещането за самодейност е наистина дразнещо днес, когато може с лекота да се вмъкнат цифрови ефекти, да се наеме стилист, а не дънки и блузки да превземат ефира. Затова някак си наивничко, миличко, от едно време ми липсва появата на Парцалев, който без никакви претенции излизаше, казваше „Добър вечер“ с оня провлачен диалект от град Левски и си умирахме от смях. И то не защото не сме имали критерий, а защото някои неща идват от сърцето и за предназначени за него. Та, господа телевизионери, поучете се. Това поне не е забранено.

Автор: Лорд Евгени Минчев

trud.bg