ЗАЩО МЪЛЧАТ ЗА ПИСМОТО НА ГЕОРГИ МАРКОВ ДО БОЧЕВ?

Така наречените антикомунисти в столицата станаха за смях. Те вдигнаха паметник на Георги Марков и го обявиха за свое знаме в атакита срещу така наречения комунизъм.

Станаха за смях, защото Георги Марков е бил от всички писатели най-плътно до Държавна сигурност, любимец на Живков, на него му е разрешавано да се рови в архивите, както на никой друг писател –дори, които са били членове на ЦК на БКП. Създателят на Шесто управление на ДС Костадин Кюлюмов най- точно го е казал: защо да го правим агент, той беше един от нас.

Пълна илюзия е, че Марков е бягал от България – съвсем легално си е излязъл с паспорт ,благословен от Живков: да отиде момчето малко на Запад, да се проветри.Няма друг писател от кръга на Тато, който така точно и със симпатия да го е описал. Обикновено се цитира и тиражира писмото на Георги Марков до Любомир Левчев. Но деликатно се премълчава друго едно писмо – изповед и жесток катарзис, до емигранта Димитър Бочев: Ето редове от него: „ От много отдавна вече не вярвам в „свободата на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели. Но я се опитай да кажеш мнение в „независимия“ „Таймс“ или в независимото ББС? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Точно както и в „Работническо дело“ трябва да съобразиш с линията на вестника или радиото. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите – по-гладки!“
И още: „ Все още ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито тероризмът нито каквито и да революционни и контрареволюционни евангелия, а главно / може би единствено!/ това мръснишко, подличко, егоистично, добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.“

Леле – това последното колко е актуално за депутатите от ГЕРБ…

И този цитат от писмото му до Бочев трябваше да бъде издълбан на паметника му, а не да го правят зорлем антикомунист и враг на социализма.

Такъв го направиха онези режисьори на Студената война, на Острова. Защото вече не им вършеше работа.

Стефан Северин