ЗАЩО ПИЕ ЗАЩО ЛЕЛЯ КЕРА

Ако я попитам сега леля Кера защо пие, кой знае какво ще каже. На нейните години си е много опасно това пиене, ама…

Като беше млада, си топеше малкия пръст в чашата с ракия и го облизваше – това ѝ беше всичкото пиене. Правеше го за симпатия – така викаше мъжът ѝ след облизването на малкия пръст:

– Голяма си симпатия, ей! – И си удряше дланта в коляното ѝ.
Точно така – удряше си дланта в коляното ѝ, а не я удряше с длан – голяма разлика има.

Мъжът ѝ беше абсолютен пияница, всяка вечер се укоряваше нещо сам себе си, глождеше го съвестта един вид, и като си удряше дланта в коляното ѝ , сякаш казваше:
– Може и да пия, ама ти си ми жена и те ценя, защото си жена един път!
Леля Кера беше готвачка в ресторанта, ама какво от това? Мъжът ѝ почти не ядеше – само ракия… Баш пиячите не ядат – правят се на ербапи и не хапват залък, докато си вземат аперитива. А аперитивът край няма. Не се свършва никога. После кой може да си отвори устата да яде? Чичо Петър не можеше.

Като легне да спи, и вика – вика на сън и се върти. Ракията го върти на шиш. Заври целият, пара се вдига от него, температура го гори и вземе, та се напикае за облекчение.
И леля Кера удари една ракия.
Вярно, сложи си я в джезвето, чака я да заври, и захар ѝ сипва, защото иначе горчи и пари. Обаче удари една ракия и още една.

Има нещо много сладко да ти се размие мозъкът, да ти се отделят ръцете и краката от тялото и да потънеш в кревата. Като си пийнеш, и не спиш, ами пропадаш в кревата и те няма изобщо. И е много успокояващо. Така леля Кера забравя и мъжа си, и това, че се е напил.
Сипваше си тя греяната ракия в едно лимонадено шишенце и парченца портокалови кори му режеше вътре. Мъжът ѝ – на единия креват, тя със шишенцето до главата –на другия .
Обаче тя продължи да пие, защото нямаха деца, защото когато доведе едно дете – уж само да го огледат, той я преби и я изгони. Пиеше, защото им умряха двете саански кози, а бяха като ангелчета.

Едно лято им се запали сайвантът, после Петър се парализира наполовина, после петелът им избяга в горния край на селото, после затвориха ресторанта, после Петър умря, а после валя дъжд поне десет дена.

Ето ти сто причини да пие.
Тя никога няма да си го признае, но времето спря да минава – седи и не мърда никъде. Най-много да се движи докъм обед, после – край. И какво да правиш в тоя дълъг следобед, освен да се напиеш?

Един солиден доктор, който беше на почивка в нашето село и се заприказва с мен на специални теми, ми сподели:
– Възрастните жени пият, защото кръвта им има нужда от алкохол. Нещо им става с химичния състав на кръвта, липси се появяват и пиенето ги компенсира.
Даде ми и конкретни примери човекът с негови пациентки в Пазарджик и околностите.

И аз си помислих – щом и в Южна България е така и ми го казва личен лекар, сигурно е вярно.
Обаче леля Кера си пийва от млада, защото младостта свършва веднага, спре ли да ти подскача сърцето за любимия – това го гарантирам лично.
Няма как да я питам сега дали е обичала чичо Петър на младите години. Гледал съм негови снимки – как пее са го снимали. Голям певец е бил, ама ракията му е развалила гласа. И любовта също се разваля по този начин.

На любовта не бива да се отдава все пак кой знае какво значение – има ли я, няма ли я – кой да ти каже? Но другото, другото – как да запълниш онова празно и студено място в корема си? С ракия, с какво друго?
Ще я питам направо в очите леля Кера:
– Защо пиеш?
Ама надали ще ми каже.
Защото такова е световното положение и светът се е замаял целият.
По този повод и леля Кера няма как да изостава със замайването…

Николай Милчев