ЗАЩО СЪЖАЛЯВАМЕ, ЧЕ ВОЙНАТА НЕ ЗАПОЧНА

И все пак, за едно е кофти, че Войната се отложи. Щеше да е поучително да наблюдаваме координацията и субординацията на Съюзническите войски. Как щяха да изглеждат?

Американски чернокожи транита с право да са по полички в окопа и оттам да си пускат реклама из Инстаграм, украински националистически милиции, които вярват в превъзходството на Бялата раса, носят нацистки символи, редовно се забавляват като пребиват представители на LGBT-общността и чакат Деня за Последния кръстоносен поход, обикновени английски педита, чиято маркова козметика се доставя приоритетно по линия на Министерство на отбраната, български батальон, в който няма нито един еднакъв чифт обувки, а войниците не са много наясно кой-какво-защо, френски спецчасти от рода на ония, които българските селяни биха на село като „мачета у дирек“, защото ги сбъркаха с крадци на кокошки, италиански мачовци, които се закачат с адмиралите на Великобритания и Германия, защото им изглеждат единствените истински жени наоколо, холандски ветерани с равнодушни погледи, затъпели от прекалено пушене на трева, но с прекрасен английски, който обаче нито американците, нито британците схващат достатъчно добре, германци с метли вместо с автомати, както е още от времето, когато Урсула беше министър на отбраната, чехи, които питат има ли студена бира и полусуров джолан по домашна рецепта някъде наоколо, прибалтийските войски, които не могат да се строят в две редици за вечерна проверка, защото няма толкова хора, шведски семейства от по трима-четирима в една рота, гърци, които през три минути са на мобилния, за да разберат как върви подготовката на семейния хотел за новия сезон, трима люксембургски счетоводители с екселски таблици, които заплашват, че ако не им вдигнат заплатите от 22 на 35 хиляди евро /Люксембург е в НАТО, еб@си/, моментално ще напуснат, австралийски офицери на добра воля, които не позволяват никой да загине, ако не е четири пъти ваксиниран.

Жалко, можеше да гледаме всичко това на живо. Но Злото джудже е истински проклето. И в един, най-обикновен зимен слънчев, ден ни лиши от Войната.

Stepan Polyakov