ЗА БЕЗСМИСЛЕНИТЕ КОАЛИЦИИ

Да гласуваш доверие на една партия не е повод да си мислим, че я упълномощаваме да си легне с всяка друга партия. Защото аз съм гласувал за нея, не за тази, с която би могла да се коалира след изборите. Аз съм гласувал за тази партия, защото не вярвам най-малкото на другите партии…

И никой гласоподавател не е съгласен неговата партия да влезе в харема на условностите. Защото една такава ситуация напомня на това да дадеш дъщеря си на мъж, който ще я заведе в брачното ложе и в него тя да дели любовта си и леглото с още десетина жени… Без изгледи да стане дори „любима жена“ на своя ползвател. Защото, съгласете се, това не е брак, а договор за ползване… Дори още по-лошо – такава коалиция е даване на доверие на сводник, който ще ползва дъщеря ти единствено и само на магистралата. Мисля, че ГЕРБ-СДС се явиха на тези избори като коалиция с ясна програма. За която сме гласували, защото сме повярвали в нея. И гласуването не е даване на съгласие за промяна на програмата. Защото коалицията е основана на компромиси.

Промяна на представите, създадени в избирателите. Особено коалиция с партии без програми, които ще се упражняват върху твоята програма. Защото, когато гласувам за една партия, или коалиция, аз гласувам не само за нея. Аз гласувам против другите от политическата сергия. Иначе защо са изборите. Не е ли по-добре да се върнем във времето на ОФ организациите и измислената от комунистите безплатна любов. Което също е форма на платена любов – тяло срещу обществено положение…Още повече когато на политическия пазар се появят и медиите в качеството им на сеирджии. Или още по-страшно – в качеството им на воайори, които през ключалката дават напътствия на младоженците кое къде и как…

И ако приемем, че демокрацията е сключване на Обществен договор, то трябва да се доверим на този, с когото сме го сключили.

Христо Стоянов