За божествената същност на Борисов

Много хора се изненадаха, че Борисов се отказа от смесеното гласуване, май. Аз пък бих се изненадал, ако не бе изиграл и този ход. Той е желязно принципен и последователен в своята адаптивност. Обикновеният политик излиза на сцената в една конкретна роля, изиграва я и като му дойде времето – слиза от сцената. В наше време такива бяха Андрей Луканов, Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и още поне 99 на сто от другите герои на прехода. Но те танцуваха само едно лято.

Новият век постепенно налага новия политик, който умее да сменя ролите – било една след друга, било едновременно, подобно на легендарната актриса Сара Бернар. Както е известно, тя се е превъплъщавала ту в девойка, ту в мъж, момче, бабичка и още какво ли не, светкавично преобличайки костюмите и перуките в рамките на едно и също действие, дори една и съща сцена.

Мога да изброя поне 10 днешни политици, които се опитват да го постигнат. Но големият майстор е Бойко Борисов, направо е удоволствие да го наблюдава човек в действие.

Само докато чака Радев да даде мандата, и то само по темата за метода на гласуване, той претърпя няколко метаморфози – от убеден радетел за хартиената бюлетина до апологет на машините, заради които ПП и ДБ са готови да погребат и този парламент. Б. Б. е хем опонент, хем привърженик на всички възможни методи – от чистия хартиен вот, през смесения, от американските скенери до мадуровките, с флашки, без флашки, с броене на квитанциите, без броене – каквато и срещуположна позиция да заеме неговият опонент, той я прегръща на полза роду. Но винаги има условие, което оставя вратичката за ново превъплъщение. И накрая става пак неговото, защото каквото и да стане – той ще се присъедини.

Това според мен е велико изкуство. Чудя се защо някои се правят на изненадани, други му се ядосват, а трети се подиграват с безпомощна злоба. Не разбират ли, че това е висш пилотаж в игрите на властта? Именно заради своето многообразие Борисов управлява България 12 години и както е тръгнало, май още му предстои. В тези метаморфози има нещо божествено.

Да вземем например различните превъплъщения на Зевс в гръцките митове – веднъж се явява като златен дъжд, друг път като бик, лебед, орел, пламък, змия, облак и дори като законния простосмъртен съпруг на поредната красавица, привлякла окото му. Зевс е напълно безпринципен, той може да ни се яви във всякакъв образ, да проникне във всяко легло по всеки възможен начин и именно затова царува над боговете, много от които са родени от неговите грехове.

По същия начин Бойко Борисов успя да се трансформира от верен член на БКП в монархист, а днес е пазител на последните отломки от СДС. От бодигард и ученик на Тодор Живков до верен рицар и ухажор на Ангела Меркел, от приятел на Путин до самоотвержен натовец, от пожарникар и милиционер до пръв дипломат на Европа, от участник във възродителния процес до авер на Ердоган, по-близък от лидерите на ДПС, от каратист до тенисист и от дашен вторичен ерген до щастлив дядо…

Тук няма място за всичките му превъплъщения, но може да сме сигурни, че тепърва ще ни изненадва.

Политиката е изкуството на възможното. А в българската политика всичко е възможно, освен да зациклиш в някаква кауза. Например ако си принципен русофоб – губиш поне 80 на сто от електората. Но ако си русофил – губиш подкрепата на посолствата, без която не пускат във властта. Ако дадеш оръжия на Украйна – губиш. Ако не дадеш – пак губиш.

Ако си за Истанбулската конвенция – губиш българския избирател. Ако си против – губиш брюкселския надзирател. Ако си патриот – губиш благословията от горе, ако си глобалист – губиш народната любов отдолу. При всяко положение губиш. Излишно е да обяснявам защо тази невъзможност да си принципен се дължи най-вече на партийнолистовата избирателна система, читателят е интелигентен и сам се сеща.

За да не губиш, трябва да си хем едното, хем другото Да оставиш и на едните, и на другите гласоподаватели надеждата, че ти си по-малкото зло. Русофилът знае, че Борисов не е неговият човек, но все пак е за предпочитане пред Христо Иванов. Херо Мустафа би предпочела Христо, но Борисов е по-добрата алтернатива пред Нинова или, не дай си Боже, шефа на “Възраждане”. Те са еднопистови, а той е коалиционно поливалентен, макар че никога не би влязъл в явна коалиция с тези, с които играе задкулисно

Както пее Мик Джагър в една от любимите ми песни: “Не можеш винаги да получиш каквото искаш, но ако се опиташ, получаваш каквото ти трябва”.

Тази песен впрочем беше звуковият фон на митингите на Доналд Тръмп – друг велик майстор на трансформацията. От суетен потомствен плутократ той се превърна в герой на американската работническа класа. Маркс сигурно се е обърнал в гроба си изумен. Разбира се, не само Борисов играе две роли едновременно.

Например Стефан Янев е проверен и сертифициран натовски генерал, но умишлено се прави на загадка, та дано остави зрънце симпатия у русофилите. Аз дори подозирам, че е платил на тези, които протестираха срещу него под националната телевизия, докато бе още министър в правителството на Кирил Петков. Уволнен, защото не осъдил достатъчно яростно нахлуването в Украйна? Ами точно това вкара партията му в парламента, тази работа не става само със софтуер.

Такива са времената Принципните кресльовци са като вятъра в платната на ловкия ветроходец – те го движат в посока, обратна на тази, в която духат. Неслучайно БСП се управлява от бивша седесарка и неслучайно синята кауза е в ръцете на децата и внуците на червената кауза. Както онзи ден посочи Радев – моята кохорта е завършила американски академии, а вашата – съветски университети. Какво ми се правите на по натовци от батко си?

Всеки модерен политик се опитва да се превърне в своето друго, но Борисов е извел това изкуство на съвсем друго ниво. Ако види, че се надига противоположна кауза, той се присъединява към нея. Два пъти се присъедини към каузата на мажоритарния вот и съсипа ИТН. Ако пък види талантлив критикар, вербува го за свой депутат. Пример? Ами например Тома Биков или политолога Антон Тодоров, автор на “Шайка: Бойко, Росен, Цецо и другите”. Христо Иванов беше негов министър и нищо чудно да бъде пак. Но ако успее да кооптира и Кирил Петков – тогава вече ще го призная. Ще си направя кътче с портрета му в сребърен обков и ще му паля свещи.

Амин.

Валери Найденов

https://www.168chasa.bg/