ЗА БОЛКАТА НА СЛОВОТО

Чудесно е, че професионалните медийни организации се възмутиха от изпуснатата, възмутително хамалска реплика на един министър. Похвално е, че медиите дружно надигнаха вопъл в защита на свои конкуретни колеги.

Чудно ми е, обаче, къде бяха същите тези профсъюзни борци за свободата на словото, когато Йордан Цонев от ДПС открито заплаши Ани Цолова в ефир с репликата „Делян Пеевски Ви праща много поздрави и Ви желае творчески успехи“? Къде бяха и малко по-късно, когато същата журналистка беше буквално изтрита от лицето на телевизията?

Защо не чухме никакви притеснителни вопли, когато доказано истински журналисти като Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха гонени като прокажени? Или пък когато един неудобно устат Милен Цветков беше обидно избутван в периферията на журналистиката? Защо големите медии съвсем между другото отразиха случая със заплахите за живота на своя колега Николай Стайков, а после внимателно заобикаляха скандала с Осемте джуджета, заради който беше атаката срещу журналиста?

Уважаеми журналисти и прилежащи съсловни организации, искрено се надявам наистина да сте се събудили. Защото титлата „мисирки“, връчена от Онова нещо, не е награда за журналистика. А журналистите не бива да са статуетки на нечие нощно шкафче.

Радослав Бимбалов