За достойнството

В последните седмици все по-често си мисля за Н.В. Достойнството. Да, за мен това е величество. То не зависи от възрастта, външния вид, заеманата позиция, материалното и социално положение.

То си е в нас, само наше си, то е в сърцевината на нашето Аз. То е съкровено и интимно, но заедно с това силно видимо. И именно, защото е интимно, трябва да го пазим и да не допускаме посегателства върху него. Заедно с това, понеже е видимо, трябва да го защитаваме публично, но КОГАТО ТОВА Е НУЖНО!!!! В противен случай рискуваме да го уроним стократно повече.

Достойнството е това, с което преминаваме целия си житейски път, то е и най-ценното, което оставяме на деца и внуци. Не пари, вили, апартаменти, яхти и влогове. Не! Нашето крехко и едновременно с това личностово определящо и структуриращо нашето поведение ДОСТОЙНСТВО!

Ето какво е кратичката дефиниция от онлайн речника:

1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. Пазя достойнството си.

2. Положително качество, преимущество. Достойнствата на един такъв подход са ясни.
В последните дни виждаме хора, които мачкат достойнството си като прокурорски каскет и вадят вода от десет кладенци защо го правят – „защитавам достойнството си“. Не, това не е защита.

Мотивите са различни – кой взел пари, на кого му спират кранчето, кой несправедливо обвинен, кой незаменим на поста си. Но, резултатът е един и същ – губят достойство и чест. А някои от тези хора са безспорно заслужили, отлични професионалисти, добри хора. За тях ми е мъчно. Че са загубили мярата в самооценката и сега летят стремглаво надолу. И има риск с това да бъдат запомнени, а не с постиженията си и добрите дела.

Хора, пазете достойството си и не ставайте медийна дъвка, Нали знаете какво се случва с дъвката като й мине вкуса…..

Цветеслава Гълъбова