ЗА ЗНАНИЕТО, КОНСПИРАЦИИТЕ И ДРУГИ НЕЩА

Току що прочетох, че край Бургас открили кула. В новината в скоби след думата „кула” стоеше думата „фар” и беше допълнена с въпросителна. Ето така: …край Бургас археолозите откриха кула (фар?) от елинистическата епоха.

Моите размишления тръгнаха от тази невинна точка и се разклониха като отровен бръшлян, покривайки всичко наоколо.

1. Какъв психологически феномен се крие в поставянето на думата „фар” в скоби с въпросителна? Кокетничене или пестеливост по отношение на думите? След като помислих малко повече, предположих, че има и някакъв елемент на романтичен патриотизъм: та нима фарът не е къде-къде по-величествено нещо от кулата? Та нима александрийският фар не е едно от седемте чудеса на света? Всъщност – и кулата е хубаво нещо, но пишещият, да предположим, е искал да вложи нещо от романтиката на фаровете. Нещо като „Фарът на края на света” на Жул Верн. Значи – по нашите земи е имало и елинистически фарове! Колко велико и повдигащо настроението, като двойна доза три в едно. Но е възможно и просто да е имало съмнения у самите археолози дали това не е фар. Но в такъв случай нищо чудно просто на тях да им се е искало (в тяхното мислене да е имало тенденция) да придадат на нещата по-вълнуващ и рекламен вид.

2. И се замислих: трябва ли на всяка цена историята и в частност археологията да е непременно и на всяка цена рекламно ориентирана? Както ние определено сме свикнали да мислим в последните години: щом се изкопае нещо – идеално е – ще стане добра реклама на Родината – ще идват туристи и пара ще пада, защото иначе сме много зле.

3. Презумпцията на такова „прагматично мислене” е: Всяко историческо и археологическо откритие трябва да „става за нещо”. Тоест – само по себе си – то не става за нищо: на кой му е притрябвало „просто да знае някакви (нек`ви) неща?!” Но виж, ако може да се използва за нещо…хм, примерно с политически цели (да натрием муцуните на турци, гърци, сърби, най-вече македонци и т.н) или поне да си направим реклама и да идват повече ябанджии като туристи…е, това вече е програма макс! Щастливи сме и предоволни! Знанието – историческото и всяко друго – трябва да се оползотворява. Тоест – ако от (чрез, посредством) Знанието не пада пара (за летувания в Гърция) – то е безмислено. Ако не носи печалба – всяко знание и…две пари не чини!

4. Тук вече се замислих и за други неща. Примерно: как лесно и приятно използват в текста думата „елинистически”! Тоест (казах си) – как така?! Журналистът, написал тези редове, очаква, надява се…че четящите знаят какво е „елинистически”? Тоест – той очаква те да знаят, че „елинистически” е „характерен за Средиземноморието и всички територии, завладени от Александър Македонски и развил се в периода, продължаващ от смъртта на Александър Македонски до възкачването на Октавиан Август като император на Римската империя, и силно повлиян от класическата елинска култура”? Хм.

5. Тук самият аз вложих цял пасаж с обяснение на това какво означава „елинистически” воден от една страна от снобско желание да изпъкна със знания (хаха, при наличието на Гугъл?!) и от друга страна – воден от ужасно подозрение…че на никого не му пука за това какво означава „елинистически”.

6. Тоест – може и да не съм прав (но кюфтетата без лук не ги одобрявам, Г.Русев, „Вилна зона”), но действително изпитвам силно и мъчително усещане, че в наше време отношението към знанието…или по-точно към Знанието…е като към…да речем – плетен бамбуков стол: става ли за градината? – ако не става – изхвърляме го. Все някой ще го прибере, затова ще го сложим до кофите за боклук. Или: Ако от Знанието не се печелят парички – няма за какво това знание да се…знае. Хвърляме го до кофите за боклук – може и някой да го прибере.

7. Но в същото време дефиницията за „елинизъм” може да се прочете за около седем секунди от Уикипедия с помощта на телефона. Въпросът е: „Защо?”. Има ли съвременният човек желание „да знае разни неща” просто защото е „хубаво да се знае”?

8. Често, в наше време, особено при по-възрастните индивиди, стремежът към знание е въпрос на инерция, изграден навик (тоест – дълбоко инкрустиран в същността ни условен рефлекс), даже може да се каже – нещо като натрапливо-невротична компулсия (прочетете какво е компулсия, моля) – и тези индивиди четат и се опитват да научат, просто защото са здраво вързани с юларя на Знанието. Те натрапливо „искат да научат”, защото са обучени, дресирани да учат и да знаят. И да искат (тук думата „искат” е много условна, защото, вижда се от текста, става въпрос по-скоро за не съвсем волеви и полуосъзнати действия) да научават и да знаят още и още.

9. Това всъщност, казвам си, е чудесно – защото това е залогът за интелектуалната еволюция на Човека. Да създадеш натраплива нужда от знания е всъщност ключът…

10. Но, казвам си, дали се изгражда отново и отново тази натраплива нужда от знания – при това – знания, които са съмнителни със своята…хм хм хм…практичност?

11. И отново се питам: сегашният човек…би ли си направил труда да прочете нещо за елинизма…ако от това няма да паднат пари? Ако от това няма да се спечели нещо, по някакъв начин? Примерно – ако върнат онова шоу Стани богат – да се вземат оттам куп пари със правилен отговор на въпроса: Какво е елинизма а)вид постно ядене б)вид мастика, пломари в)вид културен период в античността с)вид октоподи от градината (по Бийтълс)

12. Питам се по тоя повод: този култ към знанието…или по-точно – към Знанието…той всъщност не е ли…абсурден? Да се знае просто за да се знае? Това не е ли гносеологически атрибут от една безмислена и отминала епоха? Не е ли знанието именно за това – за да има Полза от него?

13. А какво е Полза? – питаме се ние и отговор нито знаем, нито искаме да знаем. Джереми Бентъм се е опитал да даде отговор – е, ние не го приемаме. Всъщност – някои отявлени глупаци могат да дадат отговор и на този въпрос – но отговорът им ще е …не ти е работа. Във всеки случай отговор от сорта на: Полза е нещо, свързано с добиването на блага (пари) – е абсурден. Отговор в стила на Бентъм – полза е това, което носи щастие на максимален брой хора – е също абсурден. Защото никой никога не е дал отговор на това: Що е Щастие.

14. Все пак – поздравявам тези, които са написали за елинизма и за фара. Аз – не само защото съм от възрастните и натрапливо дресирани „ да знаят, защото е хубаво да се знае” – смятам, че да се знае е хубаво. Защото чрез знанието човек открива насладата на живота. Както казваше поетът Тома Марков (и надявам се с това да остане в историята): Все пак…за да си поръчаш уиски…трябва (все пак!) поне да знаеш думата „уиски”! (а и да знаеш какво значи „уиски”, а пък, може би, и какви са характеристиките на истински хубавото уиски, за да можеш да им се насладиш!). За да се наслаждаваш на нещо – трябва да познаваш това нещо.

15. Винаги съм си мислел, че има все пак някаква конспирация. И тя е в посока на това – хората да стават все повече (като брой), все повече мравки (малки, незначителни, безлични и удобни роби) – и все по-малко знаещи. Все по-малко знаещи не „какво е елинизъм”, а все по-малко знаещи отговора на много по-важни въпроси. А именно: Защо живеем? Защо сме на този свят? Какво да правим с живота си? Наш ли си е нашият живот? И така нататък. Тази конспирация, най-вероятно, казвам си, не е водена от хора, а от нещо над-човешко.

16. Често казвам, че „интересите” на това „над-човешко” – да го наречем „Човечеството” или „Системата” – както е модерно да се казва напоследък…тоест – сборът от всички елементи, който е много повече и много по-различен от прост сбор, а е нещо качествено ново…та това „над-човешко”…това „Човечество”…има най-вероятно съвсем други, ужасно неразбираеми, а често и зловредни за отделния човек нужди и интереси. Както човекът има съвсем различни намерения, цели и интереси от всяка една от своите клетки. На Човека не му пука какво иска или мечтае отделната клетка – нали така? Тоест – Човекът по някакъв начин е враг, поне на моменти, на клетката, която е…хм, в някакъв смисъл негова. Така и ние сме част от Човечеството, но в някои случаи то ни е определено враг. Примерно – ако действително неговата тендинция е да ни направи все повече, все по-малки и все по-незначителни роби, за своя „изгода”.

17. Струва ми се, че стремежът към „безсмислено” знание и „безсмислено” мислене (тоест – неносещи очевидни и незабавни ползи) е един от централните пътища за измъкване от този капан – на утилитарността – на правенето само на полезни, мравешки неща и ставането все по-удобна мравка в системата. Знай! Просто защото си човек, велик, владетел на познанието и непукист по отношение нуждите на Цялото, на Системата. Защото не Системата звучи гордо…а Човек – това звучи гордо!

18. Затова сега аз съвсем безсмислено ще почета за елинизма.

19. И за много други неща.

20. ПП. И оправданието „нямаме време” е най-жалкото, най-мравешкото, най-предателското спрямо гордостта и величието на Човека оправдание. Все едно казваме – трябва да бъдем полезни мравки, а не да знаем някакви безполезни неща…Затова – учете!

Калин т.
за Офнюз