ЗА МУТРИТЕ И ИГРАЧИТЕ

Преди седмица препубликувах свой стар материол „ЗАТВОРЪТ НА ПАРИТЕ”, Не е за чудене, че богатите двуноги се чувстват комфортно в луксозните си концлагери, оградени с високи дувари и бдително пристъпващи от вън охранители. Историята логично си има продължение, тъй като пълно щастие не съществува и дори апологетите на този човешки подвид са принудени да признаят, че БОГАТИТЕ СЪЩО ПЛАЧАТ…

Снощи, отново гледах видео интервюто от Дубай на блогъра Станислав Цанов с низвергнатия в геената на престъпниците и набеден за първи по богатство сред олигарсите ни Васил Божков, последвал съдбата и на другите преди него. И оправданията, за мишкуването му преди да бъде халосан с бухалката на Гешевата Прокуратура и слугинажния и Специализиран съд. не ме вълнуват никак. Съдбата на опандизваните днес и в бъдеще олигарси и ИГРАЧИ от сцената на бизнеса и политиката е програмирана и предизвестена от логиката на преходното ни време Те са наясно с нея и за това не заслужават никакво съчувствие.

Наскоро излезе класация на Forbs, черно на бяло сочеща, че всъщност истинските ни милиардери са розовобузите братя Прокопиеви.

За обществото на новозабогателите е приемливо фриволно и дръзко поведение. У нас неслучайно те бяха наречени „мутри”, а любовниците и дори съпругите им „мутреси”. Навсякъде по света екземплярът от тази човешка порода нарушава дръзко правилата, добре осъзнавайки последствията от това.Той е готов да отговаря, но напълно резонно се надява, че точно спрямо него правилата на възмездието ще бъдат променени, благодарение на преплитане на бизнес интереси, на рушвети, или просто на съдбата.

Рано или късно тази сметка не се оправдава и тарикатът дори умира. Подробностите за смъртта му не са важни. Дали ще е при катастрофа в надпреварване с мощни коли, джетове и моторни шейни, или да бъде убит от конкуренти, както е в повечето случаи. И тогава е още по-жалко, защото тъкмо станали галеници на съдбата, се оказва, че всички техни подвизи и геройства са напразни.

Постепенно ореола на легендата за готините „пичове” – братята Илиеви, Илия Павлов, Карамански, Доктора и други „герои на прехода” потъмня и спря да действа.
Техния свят днес вече е превзет от индивиди, които сега презрително наричаме „джуджета от власта”. Това са хора, които нарушават правилата безнаказано, без никакъв риск за себе си. Тях нищо не ги лови. Те безнаказано крадат, убиват, нарушават законите на страните си, дори физическите закони. Все по-често от съобщенията за произшествия научаваме, че загиват невинни хора, а те при всички случаи оцеляват.

Статистиките твърдят, че при катастрофи винаги получават травми, или загиват случайни минувачи, шофьорите и пътниците в размазаните от тях коли, дори и шофьорите на високопоставените „джуджета” на властта. Но никога и те самите.
„Голямата игра” на свърхбогатите налага своите правила. Почти всички те имат съветници, същински „консилиери”, сякаш слезли от страниците на „Кръстникът” на Марио Пузо. Вече има и професия „посредник”, лицемерно наричан – лобист, особено необходима в условията на обявената повсеместна „борба с корупцията”. Рушвет от милион и повече долара, или евро не може да бъде вкаран в никаква сметка. Нито у нас, нито в чужбина. Откъде един министър, прокурор, съдия, или друг държавен служител може да има милион? Тези пари не могат да се вкарат и в сметките на членове на семейството им. Доходите на държавните служители се декларират и ако не полицията, то Интерпол може да си завре носа в сметките им и ще попита – „Откъде са тези пари?” За това на корумпирания служител парите се вкарват в сметките на посредника, който е бизнесмен и милионер, та милионите му да се загубят сред офшорните му сметки. В случая самият посредник е гарант за предаването на парите и то само срещу честна дума. Той казва на чиновника: „От днес нататък парите ти са в моя сметка на Кайманите и можеш всеки момент да разполагаш с тях. Но защо ти са пари? За да те питат враговете от къде ги имаш ли? А за твоите пари в моите сметки никой няма да те пита. Може би искаш да си купиш океанска яхта, къща в Монако, или акции на „Ейпъл”. Ще ти ги запиша на подставени лица, или подставени компании. Защо ти са на твое име? За да питат, откъде ги имаш?

Какво ти трябва – нотариални актове, или да разполагаш с тях?” Познато нали, като за „колибката” на Борисов в Барселона, и то за смешните 5 млн.евро, каквито държи в нощното си шкафче „за джобни”?

Този ход на мисли звучи разумно за нашите играчи. И вече те порят океана с яхти, „гостуват” в собствената си къща на Лазурния бряг и получават тлъстите си дивиденти от „Ейпъл”, които харчат на воля. Всички помним яхтените снимки на Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, Пламен Петров и други наши „герои на новото време” на яхтата на Спас Русев в Монако, „случайно” попаднали, където трябва и публикувани неслучайно. Така се изработва доверието! Посредника донася все повече милиони на „играча”, срещу услугите, които вече не може да откаже. Той вече се чувства мултимилионер и това продължава, докато в живота не му се случи нещастие, или го изхвърлят от държавната служба.

И когато това се случи, посредника може да постъпи с него честно, или да го преметне. Да го преметне означава, да не му върне парите от сметката на Кайманите. Да постъпи честно означава да му даде, но не всичките, а толкова колкото нашия чиновник да преживее достойно и да посрещне спокойно старостта.

Докато Играчът е под защитата на държавата, на практика не го застрашава нищо и е под защита на същата държава, на която служи. Така, че конкуренцията е възможна, но не и взаимното им унищожение. Защото държавата би следвало да се разцепи вътрешно, ако един елемент реши да унищожи друг. Всичко от което се страхува Играча от най-високо ниво е да не стане дворцов преврат. Не държавен, не революция, не смяна на характера на властта, тъй като никой вече не вярва, че те са възможни, а малък дворцов преврат. Успешна политическа интрига и смяна на екипа, в който влизат също такива хора, но вече с друг персонаж. И тогава настъпва края на Играта!
Какво да се прави тогава? Максималното, което може да постигне е Играчът да се оттегли навреме и се установи в Англия, Монако, или в Италия, като доста състоятелен човек, но не и като Повелител на Парите.

Тогава, казано накратко, може да види само ярко блесналия в съзнанието му надпис: GAME OVER (КРАЙ НА ИГРАТА)

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ