За нормалния човек

Според Ницше има много лесен начин да се разбере дали човек е нормален или не. Просто трябва да си представи, че съществува тази възможност да изживее живота си още веднъж. И още веднъж. И така многократно. Като в него всичко се повтори. Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, казана дума, среща, раздяла. Всичко в същата последователност. Какво чувство буди това в нас, пита Ницше. Ако това буди ужас в човека, то той може да се счита за нормален.

Интересно е, че идеята да изживееш всичко отново, без възможността да промениш каквото и да е, води логически до извода, че хората биха променили нещо или редица от неща в живота си, ако можеха. Като говорим не за неща, които човек би могъл да има или постигне занапред, а тези ,които вече е изживял и преживял. Нещата обаче не стоят точно така. Повечето от хората, особено тези, които гледат малко по-философски на живота, не биха променили нищо преживяно в живота си, независимо до каква емоция е предизвикало в тях и до каква ситуация ги е довело. Тоест хората биха въздействали само върху бъдещето развитие на живота си, но не и това да променят миналото си.

Хората не биха променили миналото си, но и не биха го изживели отново, ако имаха такава възможност. Поне, ако считат себе си за нормални, както твърди Ницше. Защо?

Защо човек не би искал да промени онова, което му е донесло страдание, мъка и унижение? Щом за нищо на света не би го преживял отново.

Дали, защото да се откажеш от живота си, би означавало само да се откажеш от себе си. И донякъде е така. Освен живота си, човек не притежава нищо друго на тази земя.

 

Персефона Коре

 

https://www.facebook.com/hkoemdzhieva