ЗА ОБРАЗОВАНИТЕ … И БЪЛГАРИЯ

След изборите г-ца Яница Петкова от „Галъп“ обяви резултатите от допитванията на института, че образованите българи  били гласували за ДБ.

     Интересно ми е какво разбира г- ца Петкова под образовани хора – само завършилите Харвард, Оксфорд и Кембридж ли приема за такива или и тук – таме завършилите СУ и други висши учебни заведения в татковината ни (някои и по два пъти) влизаме в класацията. Аз, понеже съм от последните, се чувствам лично обидена, т.к. не съм гласувала за ДБ. 

   Нито за СДС! 

   Нито за ДПС! 

   Нито за НДСВ! 

   И за мнозина други още! 

   Не бих гласувала никога за личности и формации, които съсипаха една процъфтяваща България, понеже някои помним какво беше преди. 

    Унижиха и унищожиха човешкото и гражданското достойнство на българите и превърнаха немалка част от нас в хора втора ръка.Поне така излиза, ако гледаме доходите на мнозина, сринатото и опозорено българско образование, окрадената държавна доболнична и болнична помощ, дрогата, проституцията, неграмотните и оскотяващи от липсата на достойни родителски грижи младежи… 

   Още помним България! 

   България, в която не виждах клошари, ровещи по кофите. 

  България, в която образованието  беше (ама наистина безплатно), а не като сега – безплатно, ама не съвсем.И на когото му се учеше, влизаше в елитни средни и висши учебни заведения без нужда от скъпо платени частни уроци.          

 България, в която те лекуваха безплатно и не се трепереше, когато влезеш в болница, дали ще излезеш жив, защото нямаш пари да платиш за избор на екип или за скъпо платена операция. 

   Или защото сестрата е свръхуморена, понеже и на нея не й стигат парите и работи на две – три места.И ти обърква лекарствата.Или инжекцията.Или те пребива – теб или детето ти.Или нещо друго…Или пък лекарят, който също е недоволен от мизерната си заплата, отдавна е забравил Хипократовата клетва и не му пука ще оздравееш ли или не, мисли повече за мача следобед или за любовницата си… 

    Или не си му дал пликче. 

    Или пък просто липсват лекарства. 

    Или пък има бъг в системата. 

    Или не си е сменил чипа, като целия народ. 

    Или пък го е сменил. 

    Или пък нещо друго… 

   България, в която нямаше такава епидемия на болни от рак, инсулт и инфаркт. 

    България, в която имаше хляб и работа за всеки. 

   България, в която може да не се е живеело богато, но се живееше спокойно и достойно. 

   България, в която пенсията стигаше за повече от кофичка кисело мляко. България, която произвеждаше евтини и качествени лекарства, а не се налагаше да ги купуваш от Одрин и Истанбул. 

   България, в която имаше процъфтяващи села с училища и читалища, с млади хора и малки деца  в детски градини.Това в селата!Сега и в големите градове са кът.И децата!Но и градините! 

   Защото всеки сантиметър свободна земя е застроен с кооперации с  печалба за инвеститорите с над 300%  казват. 

   В които апартаментите гонят като цена такива в европейски градове със заплати на населението над 10 пъти по-високи! И площ за детски градини няма. Затова някои влязоха в затвора.Защото са взели подкуп. 

   Или защото не са го взели! 

   България, в която имаше заводи, в които работеха много хора,  получаващи възнаграждение, по- високо от това на висшистите.България, в която киселото мляко беше кисело мляко, а топлият хляб ухаеше невероятно и не предизвикваше рак и диабет с Е – та и изкуствени оцветители. 

   България, в която кашкавалът имаше вкус на такъв и струваше 4лв. Витоша и 5лв. Балкански, а не беше с вкус на гума, на стойност 18 – 25 лв. 

    България, в която хората бяха грамотни (над 90 %), не бяха озлобени, не се псуваха по улиците и не слизаха от колите с манивела в ръка да си разчистват сметките, защото нямат отдавна доверие в така наречените институции,които нищо полезно не вършат. 

    България, в която с гордост се рецитираше „Аз съм българче!“, а на химна се стоеше мирно.С истинска гордост в сърцата. 

  България, в която имаше и други цветущи градове, а не беше се изсипала цялата страна да живее в два – три големи града. 

    България, в която, ако ти се наложеше да те оперират, работеха прекрасни специалисти, които лекуваха безплатно пациента, а не ти се налагаше да плащаш непосилни суми за операции… 

   България, в която имаше единение и уважение между хората….а не озлобление, завист и ненавист.Заради несправедливостта.И заради това,че през тези десетилетия на небивал разпад напред излязоха не най – знаещите, можещите и желаещите да помогнат на другите, а точно обратното – „груби простаци“, „неграмотни“, „профани „,“хулигани“.“Хиляди“и „маса“, но не народ. 

   България, в която, като разрежеш домата, беше на кристали и можеше да се заситиш само с него, а не беше кух отвътре и без вкус. 

    България, в която имаше ягоди, праскови, дини с невероятен вкус и една щайга череши струваше жълти стотинки.Защото учениците ходеха на бригада, а не висяха по цял ден на телефоните и чатовете.И не шмъркаха по входовете. 

    България, която имаше колоси в културата, образованието, науката. 

    България, в която се гордеехме,че сме българи. 

   България, чиито оперни певци, учени, писатели бяха известни в много държави. 

   България, която вървеше напред с бързи крачки, имаше ясни цели и визия за бъдещето си… 

  България днес е първа във всички класации. 

 Ама отзад напред. 

  И главно в черните – по брой на починали от Ковид, по брой на неваксинирани, по брой на починали деца, по брой на затлъстели заради некачествена храна, по… Скоро ще бъдем и по брой неграмотни,защото Pisa ясно го каза – и там сме вундеркини в класацията.Ама със знак минус! 

  Не казвам,че преди всичко е било идеално.Но като цяло народът беше единен и се чувстваше като нация.Децата учеха.Семейството беше на почит.Училището освен че образоваше и възпитаваше.Имаше ясни правила и приоритети. 

   Сега всичко е объркано – за Русия или против нея, иго или присъствие, брак или съжителство, два пола…или много полове… 

    Сега народът ми е разделен, огорчен и обезверен.Грозно зеят вратите на порутените опустели къщи, училища и бивши медицински пунктове.В села, в които преди са живеели по няколко хиляди българи, кипял е живот, носел се е детски смях, сега тъжно доживяват старините си един – двама грохнали старци. Затова пък в същите села достолепно се кипрят стадиони за над хиляда души всеки, гордо построени с европейски средства.За какво са ни тези европейски средства, като заради тях затрихме цяла една държава.Защото това, в което живеем, прощавайте, не е държава.Това е фермата на Оруел, в която свободата и щастието са просто полузабравена легенда, предавана от уста на уста, „а други бяха купени и никога не бяха чували за него“. 

    Не идеализирам миналото. Знам, че в него е имало и неща, които не бива да бъдат забравяни или простени.Но те също са били отглас от други неща, които също не могат да бъдат забравени и простени. 

   Всеки човешки живот е ценен и заслужава да бъде достойно изживян. 

   Но настоящето ми се струва,че ни води към едно не особено светло бъдеще. Едните построиха комунизма или капитализма(както щете го наричайте), с една дума уредиха себе си, децата, внуците, правнуците, праправнуците и прапраправнуците.

Народът ми е разделен.

Едни почиват на Бахамите и в Пуерто Рико.И имат имоти, колкото половината български народ. Други водят всеки ден битки за оцеляване.Трети не водят вече никаква битка. Защото са там, откъдето няма връщане.Немалка част от тях преждевременно – от постоянния стрес, страха от уволнение, от невъзможност да си платиш сметките, кредитите, храната и лекарствата. 

   Чета днес за най – богатите министри в България.Кой като тях? По седем – осем апартамента, че и по двеста – триста хиляди спестени парици.Между тях половината продължават да са настоящи величия в държавната администрация. Някои с по цели 22!  имота. 

Аферим! 

Както казваше Баш майстора -„Който си има, все да си има“.Иде реч за хора с титли, уважавани представители на българската научна общност.Но някак боде очите фактът, че сред тях има зам.- мин. на образованието.На фона на мизерстващите десетилетия наред учители. 

 Чиито заплати бяха достойни за Гинес като най- ниските в ЕС.И още са! И едва сега, когато се видя, че и даскалята/както презрително ги назоваваха редица медии/ са на изчезване като лекарите и мед.сестри, ги вдигнаха малко. Но пак недостатъчно,така че тази професия да стане привлекателна за младите, които в нея стоят ден до пладне.И хич да не се фукат педагогическите факултети с бройки студенти.Защото важна е финалната права – колко от тях ще влязат и останат в професията десетилетия.Както старите кадри! И какво ще донесат на децата и младежите.Като знания и мислене за света.Предвид и това,което ги учат в университетите.И за което те не са криви.Други са криви.Но потърпевши сме всички. 

   А да не говорим, че няма специалисти по езици, математика, физика, компютри…Няма и да има.Защото маймуни с трици не се ловят. 

     В България е пълно вече  с неграмотни – в прекия смисъл на думата.Множество сайтове, преводи на книги и филми доказват това. Пълно е с измислени журналисти и преводачи, които бъркат членуването в българския език, пунктуационните знаци, употребата на наречия и местоимения…Да не говорим за изказа на депутатите…Нито за вида, който си позволяват…Нито за отношението им към конституцията… 

    Човек не е грамотен тогава, когато знае английски перфектно, а на български не умее да се изразява.Или когато не познава историята си, а пък има претенции за геополитическа ориентация…Грамотен се става тогава, когато имаш знания по родна и световна история, култура,геополитика, религия и можеш да прозреш зад задкулисието. 

 Когато си духовна личност. 

 Когато поне малко уважаваш другите(тези, които си заслужават, разбира се). 

 А не ги смяташ за примитиви… 

 И когато болката за другите и духът те водят, а не само материалният интерес! 

    Колко ми е мъчно за всички нас, народе…Тежко ни!

  Светлозара Василева