За разделението. Или защо толкова много хора не искат да се ваксинират

Разделението в обществото ни е огромно и плашещо. Не политическото, а цивилизационното. За или против ваксинирането, като вторите са изумително много като процент, а и като абсолютно число.

Защо като общество стигнахме дотук?
Защо толкова хора отказват да слушат призивите?
Защо толкова хора отказват да вярват на институциите?
Защо толкова хора сякаш отказват да слушат разума?
Защо толкова хора сякаш вече не могат да различат кое е разум?
Защо толкова хора се доверяват на анонимни статии в интернет сайтове, а не на учебници по вирусология?

Някои обвиняват хората, масовата публика, народа, суверена. Но същия този народ, този суверен, тези хора живеят в държава, в която:

1. Управляващите за година и половина не направиха и една нормална разяснителна кампания за ваксините.

2. Бившите управляващи се хвалеха колко добре управляват пандемията, докато хора умираха по стълбите на болниците.

3. Бившите управляващи се хвалеха колко добре управляват пандемията, докато България беше на челни места по смъртност в света.

4. Нямаше изработени здравни стандарти кога и какви мерки трябва да се вземат.

5. А даже и да има някакви стандарти, те не се спазват.

6. Институциите бяха превърнати в безгласна буква и репутацията им беше ударила абсолютната нула.

7. Терминът „партийна калинка“ зае трайно и стабилно място в цялата административна структура на държавата.

8. Решенията се взимаха по случайни хрумки на министър-председателя, а не на обосновани научни концепции.

9. Решенията се променяха от сутринта до вечерта, а на другата сутрин беше нещо трето.

10. Бившият премиер институционализираше всякакви „алтернативни лечители“, само и само да изглежда загрижен.

11. „Алтернативните факти“ бяха официализирани на управленско ниво.

12. По обществената телевизия имаше предаване как извънземни и рептили ни управляват, но няма научно-популярно предаване от типа на „Космос“.

13. Фалшивите новини бяха използвани за печелене на политически дивиденти.

14. Бившите управляващи искаха да ни откъснат от цивилизационния избор да сме част от западната демокрация, като не спряха 4 години да плюят по Европа и нейните ценности.

15. Простотията беше издигната в държавна политика. А суеверията бяха представяни за висша патриотична дейност.

16. Партийната вярност се предпочиташе пред познанията и капацитета.

17. Топенето в ледена вода беше налагано за „по-патриотично“ от ученето на чужди езици и четенето на научни публикации.

18. Хората бяха плашени, че влакове с норвежки гей-двойки чакат на границата, за да ни крадат децата.

19. Лекари, медицински сестри и учители не бяха приоритет на бившите управляващи. Каквото и да говорят сега.

20. Нямаше нито една нормална съвременна реформа в която и да е обществена сфера.

21. На всеки опит за конструктивни предложения или лека критика, се отговаряше с политически заклинания и чувство за превъзходство.

Е, при всичко това, чудно ли е, че има огромен брой хора, които не вярват на институциите, че трябва да се ваксинират?

Огромна е отговорността на част от политическата система, която разруши основите на разума и нормалната комуникация. А липсата на разум и нормална комуникация ражда чудовища.

Чудовището на отхвърляне на науката е вече тук. И взима своите жертви. Докато виновниците продължават да ни се карат от телевизионния екран и да ни четат морал. Вместо да сме ги изринали на бунището на политическата история.

Идват избори. Гласувайте за истинска промяна. За да може поне децата ни да живеят в нормална държава.
Спокоен ден!

Любомир Аламанов