ЗА СПАЛНИТЕ И НОЩНИТЕ ШКАФЧЕТА

Кажи ми кои са ти приятелите, за да ти кажа какъв си. Това сега може да звучи така – покажи ми спалнята и нощното си шкафче, за да разбера какъв си.

Говоря за снимките от спалнята на Бойко Борисов. Гледам го как се е прострял и пльоснал на леглото си от край докрай и все настрани – по диагонал. Лежи си човекът, спи и му е абсолютно все едно с кого е бил преди малко, какво се е случвало и какво е ставало с нуждаещото му се тяло.

Никак, ама никак не го интересува спящия полубог къде е другият. И лежи на леглото така, че никой да не си помисли да легне до него –каквото е било, било е. Мачът е свършил, а спалнята е била съблекалня между двете полувремена.

И сънят му сякаш не е сън, а пропадане, бягство, изчезване, откъсване.
В спалнята няма книги – нито една, даже „Винету“. Не видях картини, нито някакви вещи, които да те накарат да разбереш какво харесва Вожда и какво иска да е пред очите му, преди да заспи.

Има пари, пистолет, презерватив, уиски и някакви масажни масла. Страхотна комбинация, мъжкарска работа.
А шкафчетата са направо покъртителни.

Това не са нощни, а кухненски шкафчета – белички, спретнати, да ти е драго да хапнеш една баница на тях и да удариш едно уиски.

Експремиерът ни от тези снимки не спи в спалня на резиденция, а в кухня с широко легло. И вместо нещо господарско, има нещо дълбоко слугинско в излъчването на спалнята.

Спалнята сякаш се пъчи да бъде забелязана, опитва се да бъде спалня, ама си е кухненска работа, временна работа, стая под наем.

Николай Милчев