За съжаление „празник“ все повече започна да се доближава до „празен“ (изпразнен от съдържание), отколкото до глагола „празнувам“

От два часа се каня да напиша нещо, но нямам никакво желание.
Нямам желание, защото на 24 май ми показват Борисов, Горанов и образователния Вълчев във велинградско село, застанали пред хоремаг (барака). Оказва се, че това не било хоремаг, а училище! Но до 15 септември щяло да има ново.
Нямам желание, защото главният секретар на МВР и апелативният прокурор на Варна ми обясняват на брифинг как журналистът Георги Александров имал алкохол в кръвта и затова се е удавил във фекалното езеро. Пробутват ни версия за нещастен случай или самоубийство. Но никой не пита – защо е намерен в езерото, а не в морето, например?! Та нали точно в това езеро с една спукана тръба са откраднати 5 млн. евро, рибата измира, а Варненският залив е почернял от говна?!
Нямам желание, защото „Върви народе възродени, към светла бъднина върви“ отдавна изгуби смисъл. Нито вървим, нито сме възродени. Нито ни е светло, нито сме…

Абе… нямам никакво желание…

Честит празник още веднъж!

За съжаление „празник“ все повече започна да се доближава до „празен“ (изпразнен от съдържание), отколкото до глагола „празнувам“.

Лицемерие, празнословия, а за капак и (ръко)пляскат!
На кое и за какво пляскат – на неграмотността в българските училища?! На премиера еднокнижник (Винету)? За разрушените и закрити училища? На висшистите миячи на чинии и берачи на плодове и зеленчуци в други държави? На ограбената България? На прокудения народ? На шльокавицата в чатовете, форумите?…

Стоян Тончев

loading...