Зеления, Късия и Дани Бандита

1968 година беше твърде хубава, за да я забравя, твърде жестока, за да си я спомням. През 1968-а в София беше “проведен”, както казваха тогава, Деветият световен фестивал на младежта и студентите. От него остана само песента на Паша Христова:

Добър вечер, приятелю млад

Добър вечер, другарю

Добре дошъл във нашия град, добре дошъл в България.

Вземи в този хубав ден една българска роза от мен

Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас

За Балкана за морето и за всички нас….

За да ни върнат жеста, западните момичета и момчета запяваха: Хей Калинка, Калинка моя…. песента, която гордата дворянка Олга Воронец беше направила популярна от Токио и Пекин до Брюксел и Лондон. Тя неотдавна умря от старост, забравена от милионите си фенове, ако са доживели нейната възраст.

Забравени са водещите причини за Студената война, в която президентът Доналд Тръмп сега артистично играе либеро. Защото: През 1949 г. във Вашингтон беше основана Организацията на северноатлантическия договор НАТО; през 1955 г. във Варшава – Варшавският договор.

Макар и създаден след НАТО и в отговор на НАТО, Варшавският договор се опозори десетилетия преди НАТО и “коалицията на желаещите” помагачи на САЩ да се опозорят от Ирак до Афганистан и от Чили до Венецуела.

През 1968-а преваляха шейсетте, the swinging sixties. „Бийтълс“ от Ливърпул превземаха света, през май 68-а френските студенти превзеха Париж, бунтът им беше жестоко потушен, генерал Дьо Гол, който беше извел Франция от военната организация на НАТО, се оттегли и умря в родното си село Коломбе ле дьо-з-еглиз, на 20 август 1968 г. СССР, Полша, България, Унгария и Източна Германия нахлуха в Чехословакия и прегазиха “Пражката пролет” за социализъм с човешко лице. Военна операция, която приключи с политическо фиаско. В Прага протестиращият студент Ян Палах се самозапали; безименен студент загина в Париж, а аз крачех безгрижно към Центъра за нови стоки и мода на ул. ”Леге” да ми ушият светлосив костюм, униформата на всички българи, които щяха да общуват с участниците във фестивала. Бях старши репортер в БТА, общувал с хора от различни страни, безстрашен военен кореспондент… Но се уплаших, когато посланик Шорт ме покани в резиденцията си “да направим една партия”. Човекът искал да каже едно парти.

Първата ми смехория с него беше още преди да се запознаем. Някой каза, че на английски не можеш да преведеш “На вас ананас, а на нас праз”. Потърсих по-тежкарски пример за непреводимост. Има непреводими пасажи и в Шекспир.

Офелия възкликва “Шивач!” Хамлет е дръпнал стола, на който Офелия се готви да седне и горкото момиче тупва на пода в позата на шивач на ръкавици, какъвто бил бащата на Шекспир. Валери Петров преведе всички драми на Шекспир и в негова чест посланик Шорт покани гостуващите тук шефове на Би Би Си, на British Museum, три актриси, един режисьор на шекспирови пиеси и мен за пискюл.

Когато влязох в ресторантчето “24 стола” на улица “Асен Златаров”, Шорт, който оправдаваше името си (беше много къс на ръст), помисли, че съм Валери Петров и всички стояха чинно прави, докато аз намеря мястото си на масата, четейки една по една табелките с имената на гостите. После Късия го убиха при атентат в Турция.

После преименуването на улици, градове, партии, прескачането от една партия в друга и основаването на партии стана българска епидемия.

С Шорт не направихме нито парти, нито партия. Дани Бандита още не беше направил Европейската партия на зелените. Френско-германското му име е Даниел Кон-Бендит (Daniel Kohn-Bendit). На фестивала Дани не ми измъкна стола, а по-лошо, измъкна ми инициативата. В тогавашната най-голяма аудитория 272 на университета аз анархистично казах на младежите да говорят, да пеят, да правят каквото щат. Източногерманчетата, каквато е била по онова време Ангела Меркел, начаса влязоха в политически спор със западногерманчетата. С “мамбо” и “ухери“ българчетата започнаха да презаписват „Бийтълс“ от ”филипсите” и “сонитата” на западнячетата. Дани безцеремонно ми изтръгна микрофона и се обърна към всички: Come together! Right now! Помислих, че ще запее познатата песен на „Бийтълс“, а той ме хвана под ръка. Мигом за него се залепи момиче, друго – за мен и Дани ни поведе. На стъпалата пред статуите на Евлоги и Христо Георгиеви бяхме двайсетина и Дани ни научи да подскачаме, вдигайки високо колене и скандирайки “Че, Че, Че Гевара!” Подминахме парламента, стигнахме до БНБ. Дани със скок се хвана за желязната решетка на първия етаж. На отворения прозорец се показа чиновник с черни ръкавели. Дани закрещя на френски и немски, че банкерите са световна напаст, изпреварвайки с половин век сегашните протестиращи в България. Върнахме се в аудитория 272. Чужденчетата пееха песенчицата:

Alouette gentlille alouette

Alouette je te plumerai…

И т. н., как на горката чучулига ще оскубят главата и човката…

– По човките няма перушина – възразих аз.

– Но има лов на чучулиги. С miroir aux alouettes. Огледалцата привличат чучулигите.

– Глуполовките Attrape -nigauds ги привличат.

– Французите правят пастет от чучулиги – настоя Дани.

– Ял съм. Entre nous soit dit правят го едно към едно.

Един кон една чучулига.

Българчетата прекратиха спора с магнетофонен запис на детския радиохор:

“Сладкопойна чучулига във небето се издига и с разперени крилца литва долу над селца ….

Апропо: По времето на Д. Благоев – Дядото българските социалисти ходели с широкополи шапки и им викали “чучулигите”

Димитри Иванов

http://segabg.com