ЗЛОВЕЩИ КОМЕДИАНТИ

Принадлежа към поколението, което стана свидетел на множество залези в живота си. Множество залези на слънцето, защото вече отдавна не сме млади, но и залези на категории, които ни изглеждаха непоклатими – залезът на комунизма, залезът на класическия капитализъм и замяната му с глобализъм, залезът на държавността. Покрай тези залези, залязваха театърът, киното, телевизията – като всяко от тези явления бе убивано от следващото, докато се стигна до тотален залез на културата и културната личност.

Но ето че станахме свидетели и на залеза на политическата класа и замяната й с комическа – в прекия смисъл на словото. Всъщност в България политическата класа бе унищожена още на Девети септември 1944 г. и заменена с милиционерска, като Държавна сигурност излъчваше основния състав на държавния апарат. Но през 70-те и 80-те години – вече в обсега на моето осъзнато наблюдение – се видя, че само с невежи и ограничени апаратчици страната не може да се развива и на отговорни политически постове бяха назначени образовани и подготвени дейци на БКП. Изглеждаше, че политическата класа почти ще се възстанови в традиционния за държавността свой вид.

Но избухна Десети ноември. След първите няколко години, в които поради възрастта си се преселиха в отвъдното оцелелите от комунистическите репресии някогашни преддеветосептемврийски политици и се отказаха от участие в мародерството дълбоко разочарованите почтени представители на интелигенцията, в управлението на България нахлу куцо и кьораво – говорители по радиоточки, полуграмотни начални даскалчета, физкултурници, „юристи“ и „счетоводители“ с купени дипломи, поцинковани кофи, келнери, пожарникари, автокрадци, лумпени и магистрални проститутки, които и в най-сладките си сънища, никога не са сънували, че могат да се изкачат до върховете на властта. Индивиди, които в нормалната класическа държава биха съставлявали дънния слой на обществото, изведнъж се нарекоха „политически елит“. Руснаците имат един красноречив израз: „из грязи в князи“. Ясно е кому е изгодно това възшестие на невежите престъпници и лумпени в каймака на властта и до какъв разгром на нацията води то. „Нищо не е по-добре организирано от хаоса“- казваше навремето една стара лисица, моя колежка журналистка.

Но от десетина години насам на европейската сцена се наблюдава отчетлив стремеж за замяна на тази сборна лумпенска „политическа класа“ със специфично „комическа и шутовска“. Това явление започна през 2009 г. в Италия с движението „Пет звезди“( „Cinque stelle“). Започна с крясъците на комика Бепе Грило, с тръскането на буйните му побелели къдрици и със справедливата му критика на деградиралите политически партии. Критика, която събираше стотици хиляди слушатели и избиратели по площадите на големите градове. Шутовете се славят с това, че единствени имат смелостта да кажат истината в очите на краля. В началото изглеждаше, че и Бепе Грило е такъв храбър шут, който дори не желае облагите от победата. Той не се кандидатира за депутат и след влизането на „Пет звезди“ в Парламента остана морален арбитър на движението. Днес „Пет звезди“ е обикновена съглашенска партия, изпълняваща всички повели на ЕС и глобалната олигархия, в борба срещу която някога взе властта. Луиджи ди Майо, виден член на движението и доскорошен негов председател, днес е външен министър на Италия. Мои познати италианци със сълзи на унижение ми се оплакваха, че „това момче“ преди да влезе в „Пет звезди“, е било разносвач на пици в родния си италиански Юг – т.е. на небосклона му не е мъждукала ни една звездица, а после – виж ти – изведнъж е изгряло цяло съзвездие!

По същия странен начин комикът, шоумен – от съмнително българската медия btv – и класик на чалгата, Слави Трифонов, се превърна в глашатай на справедливостта, в едно от лицата на протеста срещу ГЕРБ, създаде партия „Има-(няма) такъв народ“ и отказвайки се от депутатско място и пряко участие във властта, остана да контролира своите „политици“ в четворната коалиция, която днес управлява България. Аватар на „Дългия“ е съвсем късият Тошко Йорданов, тоже комик, сценарист на тв шоутата на политическия си вожд и шеф на парламентарната комисия „по култура“. Това е днешното ни културно равнище. Сякаш в Майка България никога не са се раждали талантливи творци, които поне нямат нищо общо с чалгата и не са радвали с усърдния си кучешки лай главатарите на ВИС на техните изискани вечеринки.

Бихме помислили, че с тези два паралела „комическата тенденция“ във властовите структури на европейските държави, в които не остана и помен от държавност, приключва, но не! Хвърлете поглед върху житието на В.Зеленский. Преди да бъде избран за президент на Украйна, се е препитавал като шоумен, комик, участник в тв сериал, режисьор, сценарист и продуцент, собственик на „Квартал-95“. Сега използва опита си на шоумен във видеата, в които се появява „от бункера“, намиращ се незнайно къде.

Явно става дума за устойчив феномен, който не е паднал току-така от милостивите небеса.

Големите телевизии ( пък и доста от малките ) по света имат единно ръководство. Признак за това е пълната унификация на натрапваните мнения и малоумните, но финансово мощно обезпечени шоу-програми като „Биг Брадър“, „Фермата“, „Стани богат“ и прочие. В която и държава да натиснеш копчето на телевизора, ще те залее една и съща безмозъчна мръснорозова мъгла.

На какво се дължи тази комедийна и чалгарска инвазия в европейската политика? Защо с най-важното нещо – държавата – днес се занимават „шоумени“? Отговорете си сами. А аз ще ви подскажа – за да бъде превърнат залезът на народите в ухилен унизителен фарс под шутовска шапка със звънчета. Някога човешкото падение и националният разгром бяха смятани за трагедия – и в това имаше остатък от достойнство. Сега са „просто чалга“ – като просто Киро и просто Наско. Да се пръснеш от смях!

Милена Върбанова, историк