Злото е разпростряло тъмната си сянка и бавно изсмуква душите ни

Вече не мога да пиша за действителността, която ни заобикаля.Може би защото се чувствам като затворник в 111000кв км земя, която някога наричахме “ рая“.
Злото е разпростряло тъмната си сянка и бавно изсмуква душите ни.
Не вярваме в нищо, защото погребаха истината.
Не мечтаем, защото изтръгнаха надеждата.
Не дишаме , защото си нищо без справедливост.
Като под стъклен похлупак сме / като оня, под който поставиха Иванчева и Петрова , лишавайки ги от правото да бъдат хора/.Крещим, разраняваме ръцете си от блъскане по дебелите стъклени стени, гърчим се от унижение и болка…Само ние чуваме гласа си .Преглъщаме сълзите и продължаваме, докато се отпуснем изнемощяли и осъзнаем, че няма кой да ни чуе, че никой не иска да ни чуе, че сме обречени..
Толкова е безнадеждно, че се примиряваме.Вече няма какво повече да губим освен живота си.Но това така или иначе ще се случи.
Тогава винаги избухва огънят – онзи,който ще изпепели действителността.
Блъскам стените на стъкления похлупак и знам ,че сме много.Ние чуваме гласовете си, познаваме болката и ще се изправим заедно, когато няма какво повече да губим.Близо е – отнеха ни почти всичко и с всяка стъпка се приближават към края.
Важното е да не заспиваме….

Румяна Ченалова

Резултат с изображение за Ченалова