ЗНАЕЛИ ДА УПРАВЛЯВАТ

В гълчавата на протестите се чуват всевъзможни неща –
най-предизвикателното безспорно бе изречено от Христо Иванов.
Чуйте го: „Ние знаем как да управляваме!“
Знае, защото забравя.
Например, не помни как се навря във втория кабинет на Падишаха. Забрави ругатните си по негов адрес и кльофна на килимчето.

Тогава, в този кабинет на Б.Б., ли се е научил Христо да управлява?
И какво точно е научил?
Примерно, че властогонството се заплаща с най-гадните компромиси – това ли?
На коварство ли се е доучил, на какво друго?
Чудесен стаж, който сега дава основание на Христо да казва: „Ние знаем как да управляваме“.
Стажуваш край Б.Б. и си готов.

Някои милостиво ще припомнят, че Христо си подаде оставката като министър – научи се и избяга.
Булката я дефлорираха, горката, и тя избяга.
Вчера министър – по подаяние – на Бойко, днес поборник срещу него.

Впрочем, фалшивите десни винаги са били подвластни на нагона си да управляват, без оглед на последиците – такива си бяха още от самото Начало, веднага след Промяната, това им личеше, а и те не се опитваха особено да прикриват тази си страст.
Става дума за фалшивците – не за истинските страдалци от комунистическия режим, които пък упорито отказваха да парадират с антикомунизма си.

Още в началото на 1990-а се роди един от безспорните словесни бисери на Прехода – негов автор беше Сашо Каракачанов: „Отвън зелен, отвътре – червен“. Отнасяше се за такива като Христо, сякаш е съчинен специално за него.
Мнозина бяха такива, чак до Плевнелиев: нефелни приспособенци.
Падишахът много си пада по тях – затова и почукваше Плевнелиев по главата. Хубаво е да се припомнят днес подобни фрази.

Сещате ли се, Костов да е построил нещо – изобщо, каквото и да е, дори един келяв градски писоар?
Него ли има предвид Христо, когато твърди, че „знаят да управляват“?
Е, да, Костов управляваше добре – обаче Разрухата, Грабежа, и не на последно място – собствения си интерес. Нищо повече.
Той разруши дори собствения си кабинет на втората година от уж безметежното си управление, което си беше чиста диктатура, безцеремонна и на моменти направо безпощадна.

Хора като него, дори да притежават някои качества, са лишени от най-важното: усета за тежненията на обикновения човек.
Това им се вижда ненужно усилие, предпочитат да млатят с юмруци, където завърнат.

Ами Фил Кенеди ли знаеше да управлява – този безпомощен третокласен адвокат, който с цялата си наивност и под диктовката на Костов поиска „Вот на доверие“ през 1992-а – сякаш беше политически невменяем, и падна от власт, разбира се.

Тия никога не са били наясно, как да управляват.
Червените – и отвън, и отвътре – са същите, затова сега врещят „Оставка“, но не казват, за какво им е тя. Че те дори с вътрешната си, собствената си мафия не могат да се справят.
Навремето хитрецът Станишев извъртя подлия си номер, като накисна Орешарски за премиер. И закопа за пореден път партията си.

Тя пък все е в един и същи режим: погребение – ексхумация – погребение – ексхумация и така до края на света. Трупът е изненадващо издръжлив.

Всички все знаят как да управляват – досега, за 30 години, никой не си е признал дори някакъв минимален провал, а за покаяние не се и сещат, смятат го за нещо неприлично.
Да не говорим за „патриотите“, които са готови и с Дявола да се коалират/съвкупят, но да си останат слепите черва на Властта, която и да е тя.

Те специално нанесоха неизлечими рани на една свята кауза.
Напоследък са изговорили хиляда пъти по-малко думи за родолюбие и българщина, отколкото за фантомните самолети Ф – 16 – здраво се накаракачаниха с тях.

Всъщност, изхвърлянето на Христо върши добра работа – припомня ни, че „управлението“, според тукашните стандарти е бакалско занятие.
Не са нужни особени умения за това, освен безсрамие и липса на памет. Цяло чудо е, че държавата все някак крета.

Хвалят се вече с неприсъственото, онлайн училищно обучение, скоро ще им се прииска и онлайн да ни лекуват.
А финалното изпращане ще бъде грижа на всеки починал – да си се оправя, както си знае.

Още преди петнайсетина години ни подготвиха по телевизията с един покъртителен репортаж: в някакво родопско село хората предварително си поръчваха ковчези, понеже линейки трудно се добирали до тях.

Оттогава се научиха и знаят, как все по-добре да управляват – всички мераклии.
Най-добре и това да го практикуват също онлайн, дистанционно, неприсъствено, дори невидимо – като СТЕЛТ бомбардировачи.
Да не се дразним взаимно.

Те ще си мислят, че ни управляват, ние ще си мислим, че не са с всичкия си.
Изглежда, че ще ни бъде.

Кеворк Кеворкян

loading...