Иван Гарелов: Има борба между САЩ и Русия за влияние върху Западните Балкани

– Г-н Гарелов, какъв филм ви се иска да снимате днес?

– Аз от филми не се отказвам. Може би за репортерството ми е късно, но филми, които изискват по-обстойна работа, осмисляне и монтаж, бих ги направил с удоволствие. И даже имам един проект, който е написан, но не съм го предложил още. Филми за очертаващи се съвременни лидери, които дават някакъв облик на съвременността. Едни такива портрети с удоволствие бих правил.

– Бихте ли споменали какви интересни личности имате предвид?

– Тези хора, за които говоря, не са задължително с положителен знак. Те са силни и дават отпечатък. Бих започнал от Ердоган, Ципрас, Орбан, има доста.

– Какво мислите за гръцките протести и името на Македония?

– Аз мисля, че България преодоля своите комплекси по отношение на Македония и ние, слава Богу, нямаме някакви резерви и притеснения. Що се отнася до гръцкото отношение към Македония, тяхното ирационално упорство в никакъв случай да не се споменава дори думата “Македония” в името, дори гръцките политици биха си позволили да пренебрегнат общественото мнение и да направят някои ходове и компромиси, на които те са склонни. Казвам го от собствен опит.

Бащата на сегашния лидер на опозицията Константинос Мицотакис, когато беше министър-председател на Гърция, искаше да направи през 90-те години някакви компромиси и понеже се страхуваше от общественото мнение в страната, прибягна до една такава хватка.

– Каква беше хватката?

– Обади ми се и ми даде интервю, за да го публикувам и косвено да стигне до Гърция и до света. Сегашният гръцки министър-председател Алексис Ципрас казва, че няма да се откаже от намерението да търси компромис с ръководството на Македония независимо от протестите.

Тук виждам друга черта на гръцките политици – независимо че Ципрас го броят за ултраляв и сравнително отскоро е в политическата игра. Гръцките лидери не се страхуват, че протестиращите могат да подкопаят тяхното положение. Напротив, те ги използват. При това много умело в отношенията си с другите страни, кредитори, Запада. И казват: Ако вие не ни съдействате, не ни помогнете, не ни разберете, виждате какъв е народът ни, ние не можем да го удържим.

Заради това съм убеден, че Ципрас няма да отстъпи от своето решение, независимо че рискува кариерата си като премиер. В никакъв случай не смятам, че темата за Македония не бива да се откъсва от общата геополитическа игра, която се води сега в района на Балканите. Тъй като има една борба между САЩ и Русия за влияние върху Западните Балкани.

Смята се, че някои факти в последно време – примерно българо-македонското споразумение, контактите сега между Гърция и Македония, те способстват

Западните Балкани да

приемат изцяло

или може би в пакет

за една евро-атлантическа ориентация – да станат по-бързо членове на ЕС и преди това на НАТО.

В цялата тази схватка има една неизвестна – каква ще бъде позицията на Сърбия. Сърбия е ориентирана към ЕС, тя би желала да влезе там, защото вижда определени икономически изгоди, но самото споменаване на членство в НАТО предизвиква уртикария в сърбите, защото те не са забравили още войната, която НАТО и САЩ водиха срещу тях за Косово.

Така че нещата в този район ще продължат, докато не добият ясно твърда и непреходна тенденция.

Може да очакваме и

други опити за

дестабилизация

на региона

В този смисъл тези хора, които протестират в Гърция, огромната маса, действат спонтанно.

Там са и политически замесени и си търсят своите партийни интереси или пък реализация на своите геополитически интереси.

Като започнем от дясната, почти фашистка организация “Златна зора“, минем през тяхната компартия и свършим с ултралевите и анархистите.

– Важен ли е дебатът за Истанбулската конвенция?

– Това е може би най-трудният въпрос, който може да ми се зададе, тъй като аз лично не мога да формирам своята позиция – не ми е ясно за какво става дума.

В последно време виждам, че спорим по такъв начин, че забравяме за какво става дума. Оказа се, че тук има лош превод. Ами да го изяснят това нещо.

Ако говорим за правата на жените, естествено, че всеки ще ги защити в България. Ако говорим за третия пол, нашето общество е консервативно, не би могло да приеме. Говоря за обществото. Аз нямам особени причини да смятам, че трябва да се тръшкаме заради третия пол.

– А трябва ли да има референдум, на който гражданите да кажат мнението си за ратификацията на конвенцията?

– Важно е какъв ще бъде въпросът.

– Какъв е правилният въпрос при такова допитване?

– Ако се пита “Трябва ли да се защитават правата на жените”, отговорът ще е “Да”. Ако въпросът е “Трябва ли да има трети пол”, ще отговорят “Не”. Аз лично бих оставил цялата тема настрана.

Не ни е това в момента най-големият проблем на цялото общество. Самите проблеми, които се поставят вътре, ние ги разрешаваме, имаме достатъчно закони.

Трябва да

разсъждаваме

по-спокойно,

по-аргументирано

Без лични нападки, без интересите, които далеч надминават конкретната тема.

– Трябва ли да имат говорители институциите в момента?

– Зависи от човека. Аз лично не съм максималист в това отношение. Например Симеон Сакскобургготски определено имаше нужда от говорител и Митко Цонев свърши прекрасно тази работа. Има личности, които пък биха загубили от това, че не контактуват директно с народа си. Например президентските институции, тъй като тяхната сила не е точно в пълномощията, а в това, че те имат авторитет, обществено положение, което им дава възможност да общуват директно с народа – те трябва да бъдат директно с хората и да им съобщават директно своите мисли и идеи.

Иван Гарелов

http://24chasa.bg