Идват избори и тук. И помислете не под властта на кого, а с кого бихте се чувствали най-добре

Богатството може би учи на щедрост, но страданието със сигурност учи на емпатия. Джо Байдън не прилича на нито един от лидерите, които познаваме.

Той няма ерудираната арогантност на Борис Джонсън, нито пък има опит в тайните служби като Путин. Той не притежава чара на Джъстин Трюдо, нито пък младоста на Джасинда Ардърн. В него няма и капчица от самоувереността на Тръмп.

Той няма нищо общо с мачо-герои от типа на Борисов и Болсонаро. За разлика от Макрон и Меркел, Джо Байдън знае какво щастие носят децата, както и колко непоносима е тежестта от тяхната загуба.

Джо Байдън е страдал много повече от всички останали управители на света и това го прави много различен от всички тях.
Щатите са държава, която задава посоката на света ни. Прави го с технологии и с иновации, но го прави и с президентите си.

Байдън изглежда като съвсем нов тип лидер и за подобно лидерство възрастта няма абсолютно никакво значение.

Мисля, че този свят е ужасно уморен от непремерени в решителността си водачи, от бабаити, от генерали, от вождове, от спасители и от „бащи“ на нациите.

Просто имаме нужда от благост. И от емпатия. Хората най-вече искат на тях да бъде гледано като на хора и Байдън прилича на човек, който със сърцето си умее това.

Идват избори и тук. И помислете не под властта на кого, а с кого бихте се чувствали най-добре.

Мартин Димитров