Изключване

Винаги правя тези коментари с идеята да бъдем разумни. Никога не съм искал да ви хвърлям в крайности или да подхождам популистки към някоя от важните теми, които засягат всички нас. Често споделям това, което чувствам.

Докато българските политици създаваха собствения си мургав и гласуващ по команда Франкенщайн, демографската картина ставаше все по-драматична. Агресията сред нас днес има чудовищни измерения. Понякога си мисля, че не е нужно да влизаме във война с друг, ние сами воюваме със себе си. Виртуално в мрежата, но и реално по улиците на градове и села.

Трудоспосбните българи са един милион по-малко в последните 30 години. Според Световната банка, след падането на комунизма, всеки шести квалифициран човек е напуснал страната. Как тогава да гониш средните нива за Европейския съюз? С какви кадри? Как трябва да се промени живота ни, за да запазим България като приблизително модерна и нормална страна?

Не съм от хората, които ще нарекат България „Тая държава”, това е обидно и звучи като оправдание. По-скоро си мисля, че трябва да бъдем реалисти.

Този реализъм показва, че всеки шести, който ще излиза на трудовия пазар ще е от ромски произход. Тези хора не могат и не трябва да лежат на плещите на все по-малкото работещи българи. Те също трябва да работят, да се образоват и да участват в процесите. Ако не сме готови за това, каква икономика ще има България, при непрекъснато увеличаващите се разходи за здраве и пенсии?

Ще вдигаме данъците на работещите и на бизнеса или ще се опитаме да включим в процесите всички, които са в трудоспособна възраст? Ако е нужно, трябва да го направим твърдо и категорично – чрез рестрикции и поощрения, но сме длъжни да го направим, ако искаме децата ни да работят тук, а не да мислят за емиграция.

Ако ще плащаме тока на някого, нека той да е длъжен да изпраща детето си в училище. Ако ще плащаме помощи на някого, нека той да е длъжен да участва в поддържането на държавата. Те имат права, но трябва да имат и задължения. И законът да важи с еднаква сила за всички.

Следете внимателно през следващите месеци: отново ще видим икономика на кебапчета по избори и 50 лева в плик за гласуващите в махалите. Купеният вот е от ключово значение на всички избори, защото в общата апатия на негласуващите, при повече от 50% от нас, които не гласуват, контролираният вот решава до голяма степен кой ще управлява, кой ще отиде в Брюксел.

При 50% негласуващи властта се избира от малцинство българи и мнозинство роми. След избори – свободното падане и затъването продължава постарому.

Сега, с наближаването на евроизборите, отново ще слушаме същите, до болка познати констатации, които ще са свързани повече с кампаниите на различни партии, отколкото с реални действия. И ще дойде момент, след десет години, в който ще се чудим в какво се е превърнала България, а демографски тя вече се превръща в нещо много опасно.

Ако не ги включим, всички ще бъдем изключени.

В момента сме критично далеч от мисловната култура на бъдещето – социално общество, в което всеки знае своята роля. Но това може да се случи само ако живеем в справедлива и правова държава. Това минава през презумпцията, че никога не трябва да има привилегировани групи, за които законите да важат с по-слаба сила от други. Помислете върху това.

Светослав Иванов

Резултат с изображение за Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg