ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН ПЕНСИОНЕР

Абе все ви пречим, ама без нас не можете, ей, викам онзи ден на един младок. Знам, че ни гледате накриво в супера, щото обикаляме с часове, зяпаме луканките и саламите и накрая излизаме с един хляб и парче сирене. Пречим ви, щото вие, младите, все бързате…За къде бързате? За да дойдете на нашия хал. И в автобусите ни гледате накриво – къде сме хукнали в ръка с торбичка от „Била” и само пълним седалките. Пък и пътуваме с карти, та можем да обикаляме града надлъж и на шир. Можем, още не са ни рязнали и това добро. Не сме тръгнали да кръстосваме Пловдив от хубаво, така да знаете. За двайсет стотинки разлика в цената, съм готов от „Тракия” да ида чак до Кючука. За вас, младите, стотинките са нищо, ама ние ги броим и кътаме…
Както щете да ни наричате, под вежди да ни гледате, още има хляб в нас. Колко е хубаво, нали? Оптимистично!
Та затова успокоявам и наборите – има хляб в нас, има…А един взе, че ме поряза: абе, хляб има, ама салам нямааа…И наборът е прав, дори и в подтекста…

Стефан Северин