ИЗХВЪРЛЕНИЯТ ТЕЛЕВИЗОР

Може би сте забелязали, че в шапката на страницата има нова

илюстрация.
Около нея има една любопитна история и ще я споделя – в рубриката „Интимно, за приятели“.
Надявам се да ви е забавна.

***
През лятото на 1992 година – спомням си, че беше съботен ден,
се обади Здравко Найденов, режисьорът на „Всяка неделя”, който работеше при мен и след спирането на програмата.

Двама пловдивчани чакали в офиса ми – носели нещо, което искали непременно да видя, но не казвали нищо повече.

Имах среща и след като я приключих набързо, отидох да видя непознатите.
Двамата внесоха в кабинета ми обемист пакет и се заоглеждаха смутено. Накрая, след обичайните куртоазни уговорки, че не били сигурни дали ще го одобря, показаха тайнствения предмет.
Харесах го веднага.
А историята е следната.
Когато през юни 1989 година властите спряха окончателно „Всяка неделя”, Красимир Русев /авторът на композицията/ толкова се ядосал, че направо изхвърлил телевизора си през прозореца. Нямало смисъл повече да гледа телевизия.
Сетне обаче размислил, прибрал изпочупения „Юность” и започнал работа по него. Обгорил го и вместил в него моя портрет – впрочем, в една от характерните ми екранни пози.
И досега намирам тази композиция за добра метафора за случилото се с „Всяка неделя” по онова време.
А днес подобни зрителски жестове съвсем не са възможни.

Кеворк Кеворкян