Изчезналата независимост

Опитаме ли се да отговорим честно на въпроса дали днешна България е независима държава, ще си причиним тежка меланхолия. Защото откровеният, политнекоректен отговор е само един – България е всичко друго, но не и независима. Да вземем външната ни политика. В повечето случаи тези, които я провеждат, се ръководят не от желанието да бъдат защитени националните ни интереси, а от принципа „каквото кажат началниците“. Примиренческата теза, че сме малка държава и затова сме били осъдени винаги да изпълняваме заповедите на някой голям играч е крайно несъстоятелна. Държави като Чехия, Австрия или Унгария са с размерите на България, но това изобщо не кара техните политици да изпитват чувство за малоценност и да слюноотделят при всяко нареждане от чуждо посолство. Така че въпросът за независимостта изобщо не опира до големината на държавата. Този въпрос е свързан основно с куража на нейния политически елит. Ако този елит има смелостта да отстоява националните интереси, значи страната е независима. Ако обаче той възприема себе си единтсвено като проводник на чужбински желания, тогава, естествено, за никаква независимост не може да се говори.

Има и още един аспект на независимостта, който доста често ни убягва. Имам предвид самостоятелното мислене. Това може, на пръв поглед, да звучи отвлечено, но всъщност е страшно важно и има съвсем осезаеми практически последици. През последните три десетилетия в обществената мисъл в България господства един хиперлиберален модел. Според неговите постулати всичко трябва да бъде приватизирано, защото частното било изначално добро, а държавното било изначално лошо. Този начин на мислене не е изобретен в България, разбира се. Той е вносна стока. Става дума за механично присаждане на българска почва на идеите на Вашингтонския консенсус, добили популярост в края на 80-те години. Е, основната част от българските анализатори, особено тези със засилено медийно присъствие, са страстни фенове на Вашингтонския консенсус. Някой би могъл да каже, че това няма особено значение, някакви си идеи, голяма работа….Работата е там, че тъкмо идеите имат огромно значение. Защото те оформят политиките, а съответно и начините, по които протича животът ни. Ето ви конкретен, при това съвсем актуален и трагичен пример. Катастрофата край Своге, която отне живота на 17 души, е пряк резултат на схващането, че всичко трябва да бъде оставено на пазара, а държавата трябва да контролира колкото се може по-малко. Когато държавният контрол отслабне или съвсем изчезне, почват да фалират банки и застрахователни компании, а качеството на пътищата се скапва и бройката на загиналите при катастрофи се увеличава. Сляпото, безкритично, безмозъчно следване на чуждия либерален модел води до погром и в здравеопазването, и в образованието, и в културата, изобщо навсякъде. Отказът от самостоятелно мислене се превръща в съвсем материална катастрофа. Имаме огромна нужда както от независими политици, така и от независими мислители. От хора, които няма папагалски да повтарят чуждите схеми. От хора, които ще имат смелостта да мислят различно.

Петър Волгин

БНР

Резултат с изображение за Петър Волгин