Изчезналият милиард. Как руската „Лукойл“ не плаща данък печалба в България

Енергиен гигант има бизнес с милиарди левове приходи в България. Но не плаща нито една стотинка данък печалба. Това се случва пред очите на държавата. А парите, спечелени в България, отиват в Русия.

„Първенецът на нашата нефтохимия“. С тези думи на комунистическия лидер на България Тодор Живков през 1963 г. започва работа първата петролна рафинерия в страната.

59 години по-късно „първенецът“ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата икономика вече е в историята, но компанията все още е най-големият производител на горива в България и има капацитет, който далеч надхвърля вътрешното потребление. Собственик вече не е държавата, а руският петролен гигант „Лукойл“.

Звучи като огромен и успешен бизнес. И той наистина е огромен. Години наред „Лукойл Нефтохим Бургас“ е фирмата с най-високи приходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева. Компанията има и господстващо положение на пазара, както установи антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И въпреки това руският гигант „Лукойл“ не печели, а губи пари в България. Поне така е на хартия.

Почти всяка година компанията приключва с финансова загуба. За 2020 г. тя е над половин милиард лева. Резултатът е, че така „Лукойл“ не плаща нито един лев корпоративен данък, т.е. данък върху печалбата. Обяснението е просто – няма печалба.

Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изказват публично в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса как е възможно една компания, която има огромни продажби и милиардни приходи, години наред да отчита загуби. И така да не плаща нищо на държавата.

В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната агенция за първи път заговориха за проблема, който трябва да бъде решен. А проблемът е следният – печалбата на практика се изнася от България към Русия. Според някои политици по този начин в българския бюджет не са влезли поне един милиард лева в последните години.

Тази история не започва от днес. Фактите в нея показват, че дълго време държавните институции не забелязват това, което всички хора забелязват – руската компания доминира на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички правителства.

Как „Лукойл“ идва в България

Най-новата история за бургаската рафинерия започва след нейната приватизация. Това се случва по времето на правителството на Иван Костов (ОДС). През 1999 г. Министерският съвет одобрява договора за продажба на 58 на сто от капитала на „Нефтохим“ – Бургас. Цената на сделката е 101 млн. долара, а купувачът е „Лукойл Петрол“ от едноименната руска група.

„Лукойл“ е втората по големина руска компания след „Газпром“. Управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави.

Няколко пъти Костов е обяснявал, че само руски фирми са проявили интерес към приватизацията, защото бургаската рафинерия работи по руска технология и преработва петрол, който се внася от Русия. При сделката държавата запазва т.нар. златна акция, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази възможност изобщо не е използвана.

12 октомври 1999 г. Президентът и съсобственик на "Лукойл" Вагит Алекперов, посланикът на Русия Леонид Керестеджиянц и министър-председателят на България Иван Костов (от ляво надясно) след подписването на договора за приватизация.
12 октомври 1999 г. Президентът и съсобственик на „Лукойл“ Вагит Алекперов, посланикът на Русия Леонид Керестеджиянц и министър-председателят на България Иван Костов (от ляво надясно) след подписването на договора за приватизация.

Така през 1999 г. единствената рафинерия в България преминава в ръцете на руския гигант „Лукойл“. По линия на масовата приватизация преди това са пуснати 25% от акциите, а на служителите са предложени други 15 на сто. Впоследствие „Лукойл“ успява да консолидира собствеността.

Днес основни акционери в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“ с 89,97 % и „Нефтяная Компания Лукойл“ с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. „Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“, която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

Господар на пазара

Бургаската рафинерия често е представяна като най-голямата на Балканския полуостров. В България компанията има господстващо положение на пазара. Това не е нечия лична оценка, а официално установен факт. „Господстващо положение“ е термин от Закона за защита на конкуренцията. Казано с обикновени думи, това означава, че една фирма е толкова голяма и влиятелна, че може да пречи на бизнеса на своите конкуренти.

Според доклади на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „Лукойл Нефтохим Бургас“ има господстващо положение в България при вноса, преработката и съхранението на петрол и петролни продукти.

Под предлог, че данните представляват търговска тайна, в докладите на КЗК конкретните числа са заличени. Но от данни, които могат да се видят само в един доклад на КЗК от 2016 г., става ясно, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ има дял между 50 и 60% от „общия пазар на производство и внос на бензин и дизелово гориво в страната“.

През годините КЗК е правила няколко проверки на „Лукойл“ за злоупотреба с господстващо положение, но досега не беше откривала нарушения. Чак след смяната на правителството в края на 2021 г. антимонополната комисия уличи „Лукойл“, че използва господстващото си положение на пазара на горива в България, за да пречи на други фирми да внасят и продават. КЗК твърди, че нарушенията на „Лукойл“ ограничават конкуренцията при вноса, което увеличава търсенето на горива с местен произход, които пък произвежда отново „Лукойл“.

Това досега не беше забелязвано от институциите.

„Нулев данъкоплатец“

Господстващо положение на пазара, постоянно търсене на горива и огромни приходи – звучи като бизнес мечта. „Лукойл“ обаче работи на загуба в България. Това означава, че в бюджета не влиза корпоративен данък. Цитираните често значителни постъпления от горива в хазната са всъщност косвени данъци, акцизи и ДДС, които се плащат от крайните потребители.

За първи път за този проблем заговори покойният вече директор на агенция „Митници“ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „нулев данъкоплатец“. През 2011 г. той каза, че започва проверка дали „Лукойл Нефтохим“ не се източва от „регистрирана в Швейцария дъщерна фирма, която стои на входа и на изхода на комбината“.

„Тази фирма в края на краищата определя цената и на суровия петрол, и на това, което се изнася. По всяка вероятност е възможно да се акумулират печалбите в тази фирма и по този начин „Лукойл” да бъде губеща фирма“, каза тогава Танов в интервю за БНР.

Танов поведе и битка за инсталиране на измервателни уреди на тръбите, по които влиза и излиза горивото в данъчните складове на рафинерията. През 2013 г. той издаде заповед за отнемане на лиценза на данъчен склад на „Лукойл“, която беше отменена от съда. Тогава от агенция „Митници“ излязоха с безпрецедентна декларация за „съмнения, че в държавата ни управлява олигархия“.

„Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на чужди интереси“, се казваше в позиция на агенция „Митници“ тогава.

Това беше първият случай, в който високопоставен държавен служител заговори за монопол на рафинерията, източване на предприятието и чуждо влияние. Танов почина внезапно от сърдечен удар през 2016 г.

„Единствената рафинерия на планетата“

В последните 15 години има само три, в които компанията отчита печалба. Това са 2007, 2016 и 2017 г. Всички останали години са губещи. Така пише в отчетите.

През 2016 г. темата с господстващото положение стана повод за създаване на временна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „Лукойл“ в България Валентин Златев каза, че за периода 2000-2016 г. дружеството е внесло 156 млн. лв. данък печалба, но „действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба“.

„За съжаление, има периоди, в които петролът става толкова скъп, че горивата, произвеждани от него, са по-евтини от него“, каза тогава Златев.

Споменатата от Златев сума е за период, в който през повечето време компанията отчита загуби. Лесно може да се сметне, че при обема на приходи в последните 15 години – ако фирмата беше отчитала печалба, става дума за спестени стотици милиони левове данък печалба. Сметките на някои политици споменават думата „милиард“. Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно как е възможно това.

Валентин Златев и президентът Георги Първанов. Между тях е посланикът на Русия в България от 2004 до 2008 г. Анатолий Потапов.
Валентин Златев и президентът Георги Първанов. Между тях е посланикът на Русия в България от 2004 до 2008 г. Анатолий Потапов.

Публикуваните в Търговския регистър отчети показват, че „Лукойл“ започва да работи на загуба в България след 2006 г. Това става по време на правителството на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието познанство с представителя на „Лукойл“ Валентин Златев е публично. Двамата често са заедно на събития.

След 2009 г. България вече се управлява от Бойко Борисов и ГЕРБ. „Лукойл“ продължава да работи на загуба и да не внася данък печалба в българския бюджет. Борисов сам казва през 2011 г.: „Златев ми е приятел“.

Бойко Борисов, Валентин Златев и Вагит Алекперов.
Бойко Борисов, Валентин Златев и Вагит Алекперов.

Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое правителство е поставило пред него този проблем. Не получихме отговор.

Необяснимите загуби на руската компания станаха отново тема в парламента през 2020 г.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е единствената рафинерия на планетата, която губи“, каза тогава депутатът от БСП Румен Гечев. В отговор на негов въпрос, тогавашният министър на финансите Владислав Горанов обясни, че Националната агенция за приходите (НАП) два пъти е признала огромни отрицателни резултати на „тези компании“, но не спомена директно „Лукойл“. Законът им позволява в продължение на 5 години да си приспадат тези загуби, каза Горанов.

Опозиционната тогава коалиция „Демократична България“ поиска да види резултатите от извършените от НАП ревизии на „Лукойл“.

„Съмненията се отнасят за над един милиард лева спестен данък корпоративно облагане, чрез използването на т.нар. трансферно ценообразуване“, написа тогава съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

И до този момент НАП не е изпълнила решението на съда да предостави ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.

Как се правят загуби?
Руската компания работи в България по модел, който не противоречи на закона. В основата на проблема е т. нар. трансферно ценообразуване, което използва „Лукойл“. Според експерти, то може да се прилага, когато една фирма контролира целия процес от горе до долу – от доставка на суровина, през производство, до продажба на крайния продукт.

„В случая с „Лукойл“ – компанията произвежда суровия петрол, доставя го до рафинерията в Бургас и след това продава горива“, обясни за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

„Представете си, че имате компания в България и на територия, която е с 0% данък. Вие може да купите стоката на 100 лв. вместо на 50 лв. и цялата печалба да остане на територията с 0% данък“, беше обяснил преди време и финансовият министър Асен Василев.

Крайният резултат е, че загубите се трупат в предприятието в България, не се плаща корпоративен данък, а печалбата се изнася в чужбина.

Фирмата посредник „Литаско“ купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. Зад трите фирми на практика стои един собственик. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.

„Разликата отива в „Литаско“, която е регистрирана в Швейцария, където има много нисък данък печалба и има възможности в законодателството, които позволяват тази печалба да не се облага и да отива директно в Русия. По този начин печалбата остава в Русия“, обясни Владимиров.

Данъците не се внасят в България, а в Русия. Такъв е и изводът в доклада „Избягалите данъци“, който шест неправителствени организации от Централна и Източна Европа изготвят с помощта на ЕС през 2017 г. Докладът отчита, че фирмата не плаща нищо в България, но „в същото време, у дома в Русия, компанията е декларирала големи печалби и е внесла значителни данъци“.

Експерти коментират, че този модел е стандартна счетоводна практика, чието прилагане обаче зависи и от държавата, на чиято територия се извършва дейността. В България очевидно това е възможно. От това обаче потърпевш е българският данъкоплатец.

Има ли контрол от държавата?

През всичките тези години българската държава не е преставала да има свой представител в Надзорния съвет на дружеството, чрез т.нар. златна акция. До този момент няма данни някой от представителите на държавата изобщо да е реагирал по някакъв начин при обсъждането на финансовите резултати на дружеството.

Свободна Европа разговаря с трима представители на държавата в различни периоди за това как се защитава държавния интерес.

Спас Гърневски е първи на този пост след приватизацията на рафинерията през 1999 г. „Отваряй си очите за всяко нещо“, ми каза тогава премиерът Иван Костов. „Лукойл“ беше най-големият донор на бюджета, а тогава бяха много гладни години“, каза Гърневски.

„40 процента от фиска в държавата влизаха от рафинерията под формата на различни данъци. Тогава това ми остана като спомен. То всичко беше фалирало“, каза Гърневски. Той е бивш кмет на Пловдив от СДС. В последните години беше депутат от ГЕРБ.

Отварянето на очите не е било любимо занимание на държавата, както показват фактите по-късно.

Румен Овчаров е представител на държавата в „Лукойл“ в периода 2013-2017 г. Той е висш активист на БСП, бил е министър на икономиката и енергетиката от 2005 до 2007 г. Изпратен е да защитава интереса на държавата в „Лукойл“ от правителството на Пламен Орешарски, избрано от БСП и ДПС.

„Реагирал съм“, отговори Овчаров на въпрос какво е предприемал, виждайки, че рафинерията работи на загуба.

Вагит Алекперов е приеман на високо равнище от всяко българско правителство. През ноември 2005 г. домакин е премиерът Сергей Станишев.
Вагит Алекперов е приеман на високо равнище от всяко българско правителство. През ноември 2005 г. домакин е премиерът Сергей Станишев.

„Те се оправдаваха, че са направили много големи инвестиции, което беше така“, каза Овчаров. По думите му не е било възможно „да влизаш много дълбоко във финансовия отчет на дружеството“.

В момента представител на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“ е Красимир Първанов. Той е на тази длъжност от 2017 г. Заемал е висши позиции в държавни енергийни дружества, два пъти е бил зам.-министър на икономиката и енергетиката. Първия път подава оставка след като подписва без одобрение от министъра документ с руската „Атомстройекспорт“, ангажиращ България със строителството на атомната централа в Белене. На една от срещите в Москва, на които се обсъжда ядрения проект, се появява и Валентин Златев от „Лукойл”. Той също сяда на масата. Но от страната на руската делегация.

Втората оставка на Първанов идва през 2019 г., когато става ясно, че той е един от хората с власт, сдобили се с луксозни апартаменти на по-ниски цени – т.нар. „Апартаментгейт„.

Първанов обясни пред Свободна Европа, че „лошите финансови резултати идват от купуването на суров петрол и липсата на продажби извън страната“.

От Министерството на енергетиката казаха за Свободна Европа, че представителят на държавата в дружеството не се е отчел нито веднъж за свършената работа.

„Как е възможно това?“

След като все повече политици започнаха да забелязват проблема, през 2021 г. „Лукойл“ съобщи, че спира да работи по модела на трансферното ценообразуване. Това е записано във финансовия отчет на дружеството за 2020 г. Друга новина от отчета е, че „Лукойл“ няма да обжалва констатациите от ревизионните актове на НАП и признава увеличения данъчен резултат от 520 млн. лв. Т.е. с толкова се увеличава сумата, върху която фирмата дължи данък.

Това обаче не означава, че „Лукойл“ започва да внася данък печалба в България. Причината е, че отчетените загуби в предишните години далеч надхвърлят увеличения данъчен резултат. Само за 2020 г. „Лукойл“ отчита над половин милиард лева загуба.

Свободна Европа изпрати запитване до компанията за размера и вида на платените данъци. В отговора на „Лукойл“ се казва, че фирмата докладва счетоводната си информация „съгласно българското законодателство и международните счетоводни стандарти“.

„С настоящото искаме да Ви уверим, че всички дължими данъци се заплащат от Дружеството в пълен обем и в срок, и НАП няма претенции към нас“, пише в отговора на „Лукойл“.

В края на ноември в интервю за румънски вестник директорът на приходната агенция Румен Спецов каза, че НАП извършва мащабна проверка на „Лукойл“.

„Намерихме голяма петролна компания, която повече от 10 години отчита само загуби. Имате я и тук, в Румъния. Тя е руска, но около нея има цял куп компании, включително български“, каза Спецов в интервюто, което е преведено на български от e-vestnik.bg.

„Десет години без печалба, когато сте гигант на българския пазар, имате бизнес и в Румъния – как е възможно това?“, попита шефът на НАП.

Пред Свободна Европа финансовият министър Асен Василев каза, че проверката на НАП в „Лукойл Нефтохим Бургас“ все още не е приключила.

„Но междувременно „Лукойл“ смениха режима на работа и в момента работят на ишлеме, където рафинерията извършва дейност по преработка и получава заплащане за дейността „преработка“, което я изкарва винаги на печалба“, каза Василев.

В края на декември беше съобщено, че е имало среща между премиера Кирил Петков, вицепремиера Асен Василев и вицепрезидента и изпълнителен директор на „Лукойл“ Вадим Воробьов.

„Тази среща обхващаше [работата на] цялата верига на „Лукойл“, не само рафинерията, но също така и търговията на едро, посредници, и как да бъде, от гледна точка на българското данъчно законодателство, фирмата напълно изрядна занапред. Разговорите продължават“, каза за Свободна Европа Асен Василев.

„Това е глобална схема, която прилагат всички руски компании. Печалбата се връща в Русия“, каза Мартин Владимиров. Според него това, „което е позволено в трансферното ценообразуване, има граници“. Докъде стигат тези граници обаче зависи от институциите в България.

Тази история е с отворен край. Обществото не знае все още какви са резултатите от проверката на НАП. Не знае и дали след разговорите между правителството и „Лукойл“ ще настъпи промяна. Това ще стане ясно чак след следващия финансов отчет на фирмата. Дотогава българските данъкоплатци продължават да са от губещата страна.

Генка Шикерова
Иван Бедров

Генка Шикерова

Генка Шикерова е разследващ журналист. Работила е дълги години в бТВ и Нова телевизия.

Иван Бедров

Иван Бедров е директор на българската служба на Радио Свободна Европа. Има над 25 години опит в български и международни медии, сред които бТВ, БНР, Клуб Z, Дойче веле и Радио Свободна Европа.

https://www.svobodnaevropa.bg/