Из потайностите на Софийския университет

Какви истории са скрити между стените на най-старото и най-голямо висше училище в България – Софийският университет Св. Климент Охридски“? Още от създаването си през 1888 г. там се пише история, а част от най-любопитните кътчета пазят интересни документи и уникални предмети от първите академични години.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Снимка: btvnovinite.bg

Разходката ни по най-интересните и малко познати кътчета започва от сърцето на университета, а именно библиотеката. Тя се състои от централна сграда с 6 етажа и 26 филиала, които общо съхранят повече от 2 милиона и половина тома книги.

Сред уникалните книги, които директорът на библиотеката – доц. д-р Анна Ангелова, ни показа, е и втори том от събраните съчинения на Иван Вазов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Още на първата страница виждаме дарствения надпис на проф. Иван Шишманов. По страниците на тази книга той е отбелязвал всичко казано от Иван Вазов. В тази книга имаме историята на всяко произведение, създадено от Иван Вазов и описано от проф. Шишманов. Затова книгата е уникален екземпляр, който никъде другаде не може да се намери“, казва доц. д-р Анна Ангелова.

Снимка: btvnovinite.bg

 

„Наред с нея обаче Университетска библиотека притежава много други съкровища. Сред тях е и най-старата математическа книга в България. Това са т. нар. събрани съчинения на прочутия гръцки математик Архимед. Книгата е отпечатана в далечната 1544 г. в гр. Базел и всъщност това е първото печатно издание на трудовете на Архимед“, разказва още тя.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Снимка: btvnovinite.bg

Разходката ни продължава към aрхивите, където научаваме интересни факти за назначаването на преподавателите преди век.

Снимка: btvnovinite.bg

 

„Според тогавашните изисквания до 45 г. университетските преподаватели са се назначавали от царя и ето тук имаме един указ за назначаването на доц. Иван Дуйчев. Интересното е, че го изнасят по-късно със стола от университета, тъй като той е от тези преподаватели, които са обвинени във фашистка дейност и са уволнени според изискванията на новата власт“, разказва Илонка Колева, началник отдел „Университетски архив“.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Запазени са и много предмети, използвани от първия и най-млад ректор на университета Александър Теодоров-Балан.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Снимка: btvnovinite.bg

„Професор Балан се е стремял към чистотата на българския език, но за да покаже на студентите останалите езици, им купувал такива лингафони на плочи, които все още работят. Самият лингафон на професора все още работи. Заедно с него той оставя и прожекционен апарат, който още през 30-те години е правел нещо като 3D снимки, които да прожектират на стената различни неща, които е трябвало да се представят пред студентите“, разказва гл. ас. д-р Симеон Хинковски, директор на Музея на СУ „Св. Климент Охридски“.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Снимка: btvnovinite.bg

Следващата спирка от разходката ни е към стария кабинет на ректора допреди 1944 г.

„Това е един от двата кабинета с камини. Има директен достъп до аулата. Навремето, когато е строено южното крило на университета, зад тези врати се вижда как е зазидана стената и е започнало строителството на южното крило. Това е бил балконът на крилото на ректора“, посочва Боби Ангелов, уредник на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Любопитни са и експозициите, разположени в общо трите музея на територията на Софийския университет, една от тях се намира в Музея по палеонтология и исторична геология.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Снимка: btvnovinite.bg

„Това е скелет на деутериум, праисторически бозайник, живял по нашите земи преди няколко хиляди години и е открит през 1965 г. в с. Езерово, в близост до Асеновград. Той е гордостта на палеонтологията в България. 90% от всичките кости са истински. В България това е единственият такъв скелет, а в света има находки на деутериум, но те не са чак с такава добра запазеност“, разказва Светлозар Серафимов, уредник на Музея по палеонтология и исторична геология.

Снимка: btvnovinite.bg

 

Снимка: btvnovinite.bg

„Mузеят по минералогия, петрология и полезни изкопаеми е най-старото хранилище за скали и минерали в България. Първите минерални и скални образци, заведени в инвентарните книги, датират от януари 1892 г. Музеят притежава и най-богатата колекция от метеорити в България и от цял свят. Един от тях е метеоритът, който пада през 2008 г. в Нубийската пустиня в Судан. Той е първият метеорит, за който се е знаело къде е точното му място и точното време на неговото падане.  И тъй като е паднало близо между две влакови гари между Египет и Судан, на шестата станция, затова се казва „Шеста станция – Алма Ата Сита“, казва Теодора Билярска, уредник на Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми.

Снимка: btvnovinite.bg

Разходката ни приключва в една от най-съвременните зали в Софийския университет, а именно в залата за катерене.

Снимка: btvnovinite.bg

 

„Студенти дойдоха при мен и ме попитаха има ли място, което е подходящо за построяването на стена за катерене, защото те са навити катерачи и искат да въведат катеренето като спорт в университета. Обикаляхме университета с тях, стигнахме до това място, което беше много запуснато след строежа на купола и преценихме, че с творчество и с усилия ще построим тук стена. Тук се провеждат ежегодни международни състезания съвместно с департамента по спорт. Мястото е много известно, защото в сградите на университети никой не може да се похвали, че има стена за катерене“, споделя Боби Ангелов.

btvnovinite.bg