ИЗ-ЧЕЗ-ВАТ

Днес е 25 февруари. Ако предаването „120 минути” започваше на тази дата преди 5 години, неминуемо този коментар щеше да е за пет дни по-рано подадената оставка на българското правителство. Припомням ви, че кабинетът „Борисов 1“ сдаде властта след масови протести в резултат на по-високите цени на тока. Те толкова силно разтърсиха държавата, че виковете по площадите далеч не бяха само срещу енергийната политика на кабинета, но и срещу целия политически елит и монополите.

Протестите бяха само 11 дни, но за това време ГЕРБ натрупа толкова много негативи, че прецени по-добре да се оттегли, за да тушира напрежението и да спаси имиджа си. Оттегляйки се, Борисов обеща да намали цената на тока. Няколко години по-късно, някои енергийни експерти твърдят, че тя се задържа изкуствено по-ниска, за да не се повторят протестите от 2013-та. Но се отваря дупка, която периодично се пълни, отново с нашите пари.

Паметта е особено важна и не само в журналистиката. В този забързан информационен вихър, в който важните събития лесно се забравят или се изместват от всякакви теми, има нещо много важно, което хората по върховете на държавата не трябва да забравят. След като „ЧЕЗ“ се оттегля, трябва да се запитаме –  кои са чуждестранните инвеститори, които работят с България? Повече идват или повече си отиват? В цели индустрии навлизат компании, които се купуват чрез подставени лица или със скрити в офшорни зони собственици. Това реални чуждестранни инвестиции ли са или местни хора се крият зад офшорните си компании и изкупуват бизнеса на отиващите си чужденци?

Няма спор, че в някои сфери, България бележи огромен успех. ИТ сектора и високите технологии са ярък пример за инвестиции от големите в бранша. Но има и толкова много от обратните примери, че сме в правото си да се съмняваме всеки път, когато някоя фирма с офис без табела и бедна биография купи важна за всички нас компания, която има отношение и към бита ни, и към индустрията, а и към политическата стабилност.

Но когато Теменужка подаде оставка заради познанството си с Гинка, която обществото не познава, ние сме длъжни да попитаме познатата ни Теменужка – откъде познава Гинка. Поне това. Как я познава – като човек от бранша? Като външен човек за бранша? Като почтен човек? Или като непочтен човек? Защото едно познанство не е причина за оставка. Всеки от нас познава много хора. Но въпросът е – как ги познава. И какво следва от тяхното познанство.

Защото новият собственик на „ЧЕЗ“ освен голям бизнес, получава в ръцете си и силно оръжие за влияние върху всяко правителство, което може да бъде разклатено както през 2013-та. Точно заради това тази дейност е под лицензионен режим и има стратегическо значение за националната сигурност. Ако малка фирма може да купи такъв бизнес, какъв сигнал е това за състоянието на държавата ни?

Не е грях да се казваш Гинка. Но корупцията у нас отблъсква големите инвеститори. И ни кара да се съмняваме във всичко и във всеки. И май сме сами – защото тези, чийто съмнения трябва да защитават интереса на държавата, често си затварят очите или участват в сделките.

Светослав Иванов

120 минути

http://btvnovinite.bg