ИМА ЛИ СВЕТЛИНА В ТУНЕЛА КОГАТО НЯМА ТУНЕЛ

За да проблесне нещо в другия край има две условия – да има светлина. И това нещо да не е пещера. Но все повече се убеждавам, че всяко следващо правителство превръща една вековна мечта за тунел под „Шипка“ в пещера. А в пещерите има прилепи и артефакти от изчезнал вече живот. Ако новото правителство – то всяко правителство в България е вече ново – използва строителството на тунел под „Шипка“ за разчистване на сметки, то, уверявам ви, това правителство наистина не знае какво прави.

Опитва се със силата на измислицата да обори силата на аргументите за необходимостта от този тунел. Аз не искам да цитирам Емили Дикинсън: „А ако пчела и цвете липсват, то една мечта е нужна да направиш прерия…“ Понякога си мисля не трябва ли едно правителство да идва в името на мечтата. Героите се появяват тогава, когато има мечтатели за свобода. Критична маса мечтатели за свобода.

Едно правителство се появява, за да унищожи мечтата ли? Или да помогне тази мечта да бъде постигната… Всъщност, за какво сте дошли, господа, ако ми забранявате да мечтая. Да мечтая за онази светлинка в дъното на тунела под „Шипка“, който няма да превърне мечтите ни в артефакти…

Христо Стоянов