Има нещо много гнило във висшето образование!

 

1. И Айнщайн не е бил такъв гений, както в изследвания случай! Това подсказва, че съответните университети са „пробити“ като научни институции; журитата се определят най-вече от кандидатите. Махнаха ВАК за да може по-бързо партийните калинки да стават „нещо“.

2. Единият от кандидатите за шеф на БНБ най-накрая е легализирал в НАЦИД дисертацията (81 страници). Тя е от 2005 г., но вътре има данни от 2008 г. и сл. Не е вярно, че дисертацията се „актуализира“ след защитата й, както твърди авторът – винаги се представя оригиналът. Срамота е, че никой не казва истината.

3. И пак по горния (втория) повод. Очевидно че дисертациите и в България трябва да станат 75-85 страници. Което си е поредно смъкване на нивото. Към това да добавя, че двамата научни ръководители са членове на тричленното жури, което означава че всеки докторант ще стане доктор с гласове поне 2 от 3-мата.

4. Не ми се коментира следването на студентите… Има хора ,които не стъпват на лекции и упражнения, но които успешно завършват и получават диплома; после – като „партийни активисти“ – могат да станат и министри. Отвратително е!

5. Към дефектите на българското висше образование прибавям и чест от преподавателската гилдия. Има хора, които стават асистенти и се пенсионират като такива. И кретат без научна продукция…

Така че проблемът не е „обединяването на университетите“, а много по-дълбок, жалко че министърът не сме е да бръкне в змийското гнездо!

Боян Дуранкев