Инвестициите и българите

България е на прага на привличане на най-голямата еднократна инвестиция в своята демократична история. От месеци е ясно, че световният автомобилен концерн „Фолксваген“ търси място, за да построи нов завод с глобално производство на автомобили с капацитет от над 1000 коли на ден. Също така е ясно, че представители на българските власти са в напреднала фаза на преговори с компанията.

Като потенциални места се разглеждат парцелът край Кремиковци и индустриална зона „Тракия“, край Пловдив.

Всичко това се случва на фона на огромен растеж в автомобилната индустрия у нас, особено в последните няколко години. И заради чуждестранното участие, тя се превърна в остров на надеждата за цялата икономика.

Става дума за близо 200 компании, които у нас произвеждат различни елементи, софтуер, датчици, климатични системи и множество компоненти, които създават стойност за над 3 милиарда евро годишно. Тук са някои от големите в бранша, които изнасят за най-големите в целия свят.

Въпросът е дали този растеж достига своя таван в демографски смисъл? Как се случва сблъсъкът на бизнес плановете с демографската реалност? Ще има ли достатъчно квалифицирани кадри, които да работят в евентуален бъдещ завод на „Фолксваген“, на когото ще са нужни над 5000 души със специфично образование и квалификации. Именно този потенциал е гарант или ахилесова пета за инвестиция, надхвърляща милиард и 400 милиона евро.

Колко такива хора ще излязат от университетите? Колко са склонни да се върнат в България? Ще бъдат ли спазвани сроковете за строителство на нова пътна инфраструктура? Какви стимули е готова да предостави държавата? Готово ли е правителството бързо да адаптира някои области на образователната система, специално за нуждите на подобен тип производство? Готов ли е този инвеститор да изчака и да участва в тази промяна?

Все въпроси, които са на живот и смърт, и за румънци, и за сърби, откъдето през седмицата се похвалиха чрез статия в местни вестници, че „Фолксваген“ е избрал Сърбия. Това поставя сърбите в неловка ситуация, защото подобни събития се обявявят по различен начин и подобни неофициални информации са нож с две остриета. Особено, ако целят да повлияят на неизяснен въпрос на масата на неприключилите преговори.

Засега София мълчи, както повелява нормалното поведение, но залогът е огромен. Това е тест за България и нейната готовност да участва в събития с потенциал да променят цели индустрии. Това може да се разглежда и като тест – доколко политиката има влияние в сключването на подобни сделки.

Светослав Иванов

Резултат с изображение за Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg