ИНТЕЛИГЕНЦИЯТА НИ КАТО ОБСЛУЖВАЩ ПЕРСОНАЛ

Винаги ме е изумявала лекотата, с която българският интелектуалец се сближава с властта. Някои от тях го правят с обикаляне около властта. Стефан Цанев винаги се е въртял около силните на деня по начина, по който добитъкът се върти на хармана. Вързан е за властта, като добитък за стожер, обикаля в кръг, отделя, тъпчейки зърното от сламата, мучи, бият го с камшика, той забързва ход… От време на време, по икиндия, когато стопанинът полегне под някоя сянка, добичето доближава стожера и се отрива в него. Така, както български интелектуалец се отрива в някоя партия. А стопанинът се страхува единствено от това, че, почесвайки се, добичето може да събори стожера. Не, защото иска. А защото му е хубаво да се обляга на властта. И единствените случаи на бунт са покорното мучене, когато остенът се стовари върху гърба му.

Защото тези добичета не могат да понасят свободата. Защото извън хармана никой няма да им даде сено. До такава степен са свикнали със сеното, че на неокосена ливада биха умрели от глад… Те не могат да живеят независимо. Защото са вързани на копанката, на яслата. Те не могат да осъзнаят, че не господарят ги храни, а те хранят господаря, вършейки на хармана. Да се почешеш във властта не е бунт. Бунтът се проявява само когато осъзнаеш своето превъзходство. Когато осъзнаеш, че ако не овършееш господарят ти ще умре от глад, не ти. Когато осъзнаеш, че тези тучни ливади пред тебе могат и да не бъдат превърнати в сено. Но българският интелектуалец е роден на хармана. Първо обикаля с кобилата, вързана за стожера. И когато се научи да тъпче сламата под копитата му връзват ласото на врата. За да бъдеш свободен, за да жадуваш свобода трябва да се вкусил от нея. Трябва да си вял грива в галоп до жребеца и кобилата. А не да си тъпкал сламата в хармана. Защото само свободата дава представа за още свобода. В противен случай заветната ти цел ще бъде да се отъркаш в стожера, и да мучиш, когато стоварват остена по гърба ти…

Сигурен съм, че никой не е виждал български интелектуалец на свобода. Защото в момента, в който го отвържат той започва да търси друг стопанин. Защото е свикнал да яде сено, а не трева. И той се приобщава към друг господар, разбирай партия, за да измисля заповяданите му социалистически и всякакви други реализми. Нали си спомняте „бунтарското, априлско поколение“. Това поколение дори не се прехвърли в друг харман. Просто му смениха въжето. Дори яслите, в които му сипваха сено не ги смениха. Е, понякога му слагаха прясно сено, което така миришеше на свобода, но той така и не научи нито от какво става сеното, нито вкуса на тревата… За да бъдеш свободен, трябва да имаш представи. Трябва да си дишал свобода. В противен случай ще стоим в яхъра, ще хрупаме ланшното сено и ще чакаме да минат оставащите седем години. Защото нали четиридесет години трябвало да минат и от последния, който помни робство.

Христо СТОЯНОВ