ИСКАМ ТОЗИ ФИЛМ, ДА СЕ ГЛЕДА И ИЗУЧАВА В ЧАСОВЕТЕ, ПО ИСТОРИЯ ВЪВ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА, А ВИЕ?

Най добрият български филм създаван някога, най добрата екранизация на истинската наша история. Искам този филм задължително да бъде гледан в българските училища от българските деца, и нека те знаят помнят и изучават всичко това което се е случило на народа ни, за геноцида и масовите избивания, за кланетата и масовите изнасилвания на българските жени, за обезглавяването на тези които не са искали да сменят вярата ни, за взимането на българските деца насилствено и правейки ги еничари, за всичко това и много друго.

Да се знае и помни, защото България и българския народ ще помним и никога няма да простим тези зверства!
Киноепосът „Време разделно“ се появява 24 години след написването на романа. В сценарния му екип не фигурира Антон Дончев, адаптацията е с четирима автори – Людмил Стайков, Георги Данаилов, Михаил Кирков и Радослав Спасов.

Самият Дончев държал романа му да се екранизира в Италия, вече имал предложения от тамошни кинаджии – дори Дино де Лаурентис, най-мощният по онова време продуцент на Ботуша писал до Тодор Живков в началото на 80-те, че желае да откупи правата. В крайна сметка продукцията на Людмил Стайков излиза на екран през 1988-а и събира 5.5 млн. зрители само у нас, както и добри отзиви в чужбина.

Нашият съюз на филмовите дейци му присъжда отличия за режисура и музика /Георги Генков/, а в Кадис, Испания печели приз на киноклубовете.

Филмът е показан в Кан в селекцията „Особен поглед“. Йосиф Сърчаджиев прави изключителна роля като еничарина Караибрахим, а Аня Пенчева изиграва първата си драматична героиня.

Будни граждани