ИСКАХА ДА ЗАБРАВИМ

Днес ПРБ съобщи, че са повдигнати обвинения на 4-ма служители на МВР за побоя зад колоните на МС. Едва днес, повече от една година след побоя. Повече от една година след като чухме разказите на битите младежи. За сравнение, крадците на автомобила на сестратс на говорителката на ПРБ Сийка Милева бяха заловени за 4 дни.

На 19 юли миналата година Цвети говори от трибуната на протеста. Спомням си, че казаното от нея ни разтърси. В очите й имаше сълзи от гняв и обида, но духът й не беше прекършен. Прегърнах я и и обещах никога да не позволим да бъде отново бита, влачена и унижавана.

Миналата година Цвети разказа какво се е случило. Каза истината, която видяхме и с очите си. „В момента, в който ме хващат, няколко полицая започват да ме налагат навсякъде по тялото, получих множество удари по главата. Биха ме навсякъде по тялото. Двама полицаи ме влачиха, душиха ме, не можех да дишам, докато не стигнах до колоните. Дърпаха ме, душиха ме, стигнахме до колоните и ме хвърлиха на земята със зверска агресия. Там ме сложиха да седна. Аз бях с един бял потник, от дърпането той се беше разместил и те решиха в един момент да ме снимат. Галиха ме по главата, гавриха се с мен.“.

Преди няколко месеца се обадих на Цвети, за да я поканя да гостува в „Часът на Избора“. Отказа ми. Каза ми: „Искам да забравя!“. Разказа ми, че след гаврата с нея в тъмното, зад колоните, са се изгаврили с нея и с грозни писания в „ПИК“. „Руса чалгарка“, „острие на пропагандата срещу правителството и властта“, „уж тежко пострадала жертва“ са част от гнусните писания за Цвети. А най-страшната гавра е била бездействието на институциите, призвани да са гарант на правата и основните свободи на гражданите. И бяха я прекършили.

Това не трябва да позволим да се случи отново. На никого. Затова извършителите трябва да бъдат справедливо наказани. Затова не трябва да забравяме. Затова не трябва да мълчим. Злото обича тъмнината и тишината. И да няма кой да го накаже.

Албена Белянова