Иска ми се една друга, наша България!

Иска ми се да живея в нормална държава. Където да виждам лицата на хората и усмивките им. Да знам, че няма никога да има хора, които да ровят в кофите за боклук, за да се нахранят. В държава, в която да не виждам учителката си по български да рови в кошчето за остатъци от храна. В държава, в която пенсионерите да могат да си позволят екскурзии и да са щастливи, а не да умират в ужас и мизерия, изоставени от Бог и държава.

Иска ми се българите да сме единни, да се подкрепяме един друг, а не да се топим и мразим. Искам да знам, че детето ми има сигурно бъдеще в тази държава и сигурност в утрешния ден. Иска ми се, когато пътувам из България, да не виждам навсякъде руини от бивши заводи и фабрики, запустели и обрасли, да не виждам как в новите цехове и предприятия на чуждестранните инвеститори сънародниците ми се използват за робски труд, а вместо българска, се чува чужда реч.

Иска ми се българските политици да са държавници и да не служат на чужди държави. На държавни постове да се назначават по заслуги като професионализъм, образование и интелект, а не по партийно-полова връзка. Иска ми се медиите да наистина посредник между управляващи и общество и да говорят за важните за обществото въпроси, а не за дребнотемия.

Иска ми се истината да е свята, за всеки престъпник да има справедливост и възмездие, а хората да вярват на държавата си.

Иска ми се една друга, наша България!

Елена Гунчева