История за горд народ без горди ръководители

Някакси много неща се случиха в последните дни, но те, макар и без връзка помежду си, са свързани.

Наглед са поредната буря в чаша вода, но когато всички сме в тази чаша – бурята много пряко ни засяга, защото макар и в чаша… може да ни удави… 

1. Започна се с Гинка… вероломна дивотия и, надявам се, успешен опит за пресичане на превръщането на държавата ни в частна собственост;

2. Преминахме през нацупената реч на руския патриарх, за който значение има явно само смъртта на руснаците във войната ни за освобождение, независимо, че и хора от други националности са оставили костите си тук… ;

3. Видяхме как навръх 3-ти март висш държавен служител се кукурежи със златни статуетки на хиляди километри, при положение, че според мен е ДЛЪЖЕН да засвидетелства уважение и преклонение пред паметта на загиналите;

4. Видяхме как лекар се саморазправя с престъпник, който би трябвало да е на топло, но за сметка на това… вече не говорим за Гинка…

Всичко това за съжаление е свързано с едно единствено нещо.
Държава има, но държавността… я няма!

Ако имаше държавност:

– Гинка нямаше да я знаем коя е!

– Руският патриарх нямаше да си помисли дори, че може да дава акъл на българските ръководители!

– Министър Ангелкова щеше да е на Шипка или в Плевен, а защо не и в Сан Стефано дори, а не в Холивуд!

– Доктор Димитров щеше да звънне на телефон 112!

Тъжна история! История за горд народ без горди ръководители!

Чашата… всички сме в нея! Едни ще се удавят в нея, а други… ще се постараем бурята да ни изхвърли извън нея…

Тодор Тодоров, Фейсбук