И ВСЕ ПАК…

Гледах предаването на Карбовски преди малко. С един бивш началник от УБО. И мутри. Да, и аз живях по това време. Чудех се защо държавата нищо не предприема. Виждах истината, но никой от тези около мен не искаше да отвори очи, а вярваха на ушите си, а не на очите си.

Преди няколко дена прочетох, че тогава и сега е хаос. Не, това е организация, изглеждаща като хаос. За тези, които имат очи да виждат, нещата са ясни, действията логични, резултатите – очаквани. Но не на всеки е дадено да прогледне. И още една фраза на този човек от УБО: „Информацията е най-ценната стока днес в света!“

Всъщност всеки с интелект малко над средният и добра логика може да види поне на повърхността какво точно се случва и да види същността на хаоса. Но, разбира се, има и омерта по тези въпроси.

Да си го кажем, куме, в очи! Една промяна не става от улицата. Тя става в малки кабинети с хора, пушещи скъпи пури и нареждащи картата на света. Всяка една световна революция или промяна в държава, е ставала вследствие план и организация от хората, които дърпат конците на всички. На кукловодите. А много около тях продължават омертата, за да са живи.

Всеки днес играе Играта. Доста по-сложна от шах. Не винаги всичко е логично за зрителя. Резки ходове водят до мат. Мисли се няколко хода напред. И Играта е с много играчи, като се изчаква най-удачния и съгласуван момент за ход.

А България е малък залог в тази Игра. Нашите политици нямат много ходове, защото всъщност голямата картина не зависи от тях. От тях зависят малките неща и отношението. Но те са толкова увлечени, че не виждат статистите, тоест народа.

Тези, които знаят какво става, са много предпазливи. Защото знаят, че всичко се планира и не се допускат случайности. И в голямото умуване за следващия ход забравят огромният за нас залог – България. Защото България е преживяла 13 века и заради държавниците си, които са водили умела външна и вътрешна политика, но и заради тези, за които Играта не е имала значение, а само България.

И понякога малкото камъче може да обърне колата. Контролът невинаги е полезен, защото се губи реалността. Интересно ми е да правя аналогия между Левски и Ботев – съвсем, съвсем различни. Единият организатор, конспиратор, манипулатор /да, за да убеди петвековните роби, че могат да бъдат свободни/, осъзнаващ, че едно въстание ще бъде кърваво и убийствено без подготовка, осъзнаващ важността на външната подкрепа. И Ботев – чисто и пламенно сърце, който презглава се втурва към смъртта си, заради България. И който не мисли за организации и конспирации, а само за това, че Родината му има нужда от него.

И Левски, и Ботев са ни необходими. И организатори и кукловоди, и чисти души, които да обединяват хората и да служат за пример. И да напомнят на първите, че властта и славата не са всичко.

А Бог има планове за всеки един от нас!

Просто някои размишления….

Елена Гунчева