И футболът, и държавата са на дъното на Европа. А както писа един спортен сайт – даже не са на дъното, а гледат дъното отдолу

Много странно как този, който не може да постигне строг контрол, минимизирана корупция, отказ от двойни стандарти и премахване на конфликтите на интереси в собствената си партия и в своето правителство, само с една среща с босовете на трите гранда, ще гарантира същото във футбола?
Шумим, братец, шумим.

Събираш лисицата и кокошките… Мишеловката и мишките… Вредителят и търпящите вреди. Крадецът и обраните от него…

А можеше и без такава среща…
Просто държавата да си влезе в правомощията и да изиска като за начало от един от тези трима босове 58 милиона, които той ѝ дължи.
Да накара правоприлагащите и правосъдните органи да си вършат своята работа.
Да започне реална борба с прането на пари.
Да воюва срещу потресаващия конфликт на интереси, когато един бос на гранд (онзи, дето дължи 58 милиона) притежава клуб, телевизионни права за мачове, собственик е на телевизия и е член на ръководството на футболния съюз.

Ах, да, добре е и държавата, а по-скоро първите лица в нея, да декларират и докажат, че не стоят в сенчестата страна на притежаването на който и да било гранд и да не водят на нито един гранд спонсори в единен строй, със пари във кеш и в брой!

Държавата може да помогне на футбола като гарантира спазването на законността в държавата.
Футболът е отражение на реалността. Каквато ни реалността – такъв и футболът ни.
И футболът, и държавата са на дъното на Европа. А както писа един спортен сайт – даже не са на дъното, а гледат дъното отдолу.

Николай Слатински