И ще се борят със зъби и нокти, за да запазят 19 век

Нещо много странно се случва, не само в България, със солидните бели мъже. При всяко проблясване на някаква „зелена” тема пред погледа им, изправят се на задните си крака и започват да ритат и цвилят, все едно – кон видял вълк. Това се случва точно сега, когато светът решително навлезе в епохата на зелената енергия и зелената икономика. Дори в Америка, рая на пазарните сили, вече не можеш да получиш банков кредит или листинг на борсата, ако стартираш някакво замърсяващо производство. Да не говорим за политически по-улегнали цивилизации, като например европейската, които тълкуват позеленяването на живота като част от общото благо и произвеждат съответните закони, директиви и механизми.

Наясно съм, че зад анти-зелената истерия в много случаи има скрити материални интереси. Все пак залезът на петролните и на атомните босове вече непосредствено предстои. Борят се за бизнеса си. Има и цели държави, които дължат съществуването си на петрола и на „мирния атом”, като Русия например. Те също виждат наближаващия край не само на влиянието, но на самото си съществуване. И им се вижда по-лесно, вместо да влязат в 21-ви век, да се борят до последна капка кръв за запазване на 19-ти – на века, който разбират и от който никога не са излизали.

Истерията не винаги е продиктувана от материални интереси

Страшно много солидни бели мъже, обаче, нямат непосредствен финансов интерес в подклаждането на анти-зелената истерия. Ако вземем, да речем, австралийския министър-председател или бразилския президент ще видим, че те са задвижвани от някаква войнстваща анти-екологична идеология. Дори в разгара на пожарите, австралиецът продължи да отрича климатичните промени и да обещава да пречи на възобновяемата енергия, за да просперира въглищната. А бразилецът на практика от първия ден на управлението си посочи амазонската джунгла и каза: „Изсичайте и се обогатявайте!”. После и на него му се случиха безпрецедентни горски пожари, без видимо да окажат въздействие върху идеологията му. Нещо подобно, макар в по-провинциални размери, правеше и Нено Димов като министър на околната среда и водите.

Идеологията е упорито нещо и може да продължи да съществува много след като реалността, описвана от нея, е отмряла. Четейки речите и съобщенията на горепосочените разбираме, че и Морисън, и Болсонаро (и Димов) отказват да напуснат 19-ти век. Първият търси национално величие чрез въглищата, а вторият – чрез експлоатацията на природните ресурси и предполагаем последващ небивал подем на икономиката.

В България, разбира се, нещата в политиката са по-битови. Парламентарно представените партии са против природата и всичко, свързано с нейната закрила, защото имат пряк материален интерес да крадат от нея. По-лесно е, отколкото дори от еврофондовете. Справка – нивото на язовирите в момента. Има обаче множество солидни бели мъже, които нито притежават петролни или атомни фирми, нито оглавяват държави, дължащи съществуването си на фосилната енергия, нито развиват идеологии от 19-ти век. Нито дори крадат от природата. Но са сред най-силно викащите срещу всичко „зелено”. Защо го правят, след като не рискуват да загубят нито пари, нито власт при установяването на зелена икономика?

Най-вероятно причината се крие в онова, което социолозите наричат „социална” или „морална” паника. Когато определена обществена група внезапно усеща (или си мисли, че усеща, което в случая е едно и също) заплаха за своя постигнат статут, изпада в „социална” паника. Когато определена група внезапно стига до извода, че някакво надигащо се зло заплашва обществото, изпада в „морална” паника.

Заплаха за собствената им идентичност

проф. Евгений Дайновпроф. Евгений Дайнов

Това обаче са концепции отпреди половин век и не отчитат факта, че днес повечето хора са склонни да мислят в категориите на „идентичност”. Когато днес солидни бели мъже изпадат в амок при всяка проява на Грета Тунберг; когато твърдят, че пожари в Австралия и Бразилия винаги е имало и че те са полезни; когато се опитват да торпилират слънчевата енергия с „аргумента”, че фотоволтаиците не произвеждали ток при облаци, макар че те всъщност произвеждат, или че спирали да подават енергия нощем, а те подават, посредством акумулатори; когато твърдят, че нивото на Световния океан не се покачва; и когато (в българския случай) обвинят в слугинаж на Путин всеки, който е против родния добив на фосилни горива – тези хора нарушават солидния си образ и истерясват като героини на стари ситкоми, защото чувстват всичко „зелено” като заплаха за собствената си идентичност.

Те могат да се чувстват като солидни бели мъже единствено, ако около тях няма нито едно „зелено” нещо или „зелен” човек. Напредъкът на всяко „зелено” нещо отнема от тяхната собствена солидност; и затова стигнаха до абсурда да тълкуват обявения от ЕС „зелен договор” за… заговор, чиято цел е да разнебити икономиката на Стария континент. Най-вероятно – в полза на Путин.

Защо смятат, че напредъкът именно на „зеленото” отнема от тяхната солидност? Не знам. Питайте ги тях. А най-вероятно те самите ще дадат насоки за отговори в постовете под тази статия.

loading...