Какво искат българите

Бях в Тетевен по работа. В града нямаше вода. Така, оказа се, е вече втора година. И за никого на място не е тайна – защо.

„Изсякоха гората и изворите в Балкана пресъхнаха“ – споделят местните. Защо, питам, не направихте нищо, щом през цялото време сте знаели, какво се случва и какъв ще бъде резултатът (сухи чешми)? Отговорът е обичайният: „Гората я изсякоха големци, не можем да се борим с тях“.

И чакат – чудо. Отнякъде да се появи вода.

И така – из цяла България. Големците изсичат, ограбват, заграждат, бетонират, унищожават. Не-големците плащат сметката. Джунгла е: силният живее за сметка на слабия. А слабият се надява да стане чудо, та големците да се спрат. Не разчитат на някаква имагинерна „държава“, защото всеки ден виждат едно и също:

„държавата“ е притежание на големците, не – на хората

Това е истински срам. Институциите както на държавата, така и на политиката обслужват шепа дебели и алчни мъже, решително работейки против интересите на обикновените хора, които инак са призвани да представляват.

Тази статия не е обичайният призив „народът да се надигне“. Не е работа на народ, който си има собствена държава, непрестанно да се надига. Никой народ не може да живее в постоянен режим на съпротива. Тази статия се занимава с друг проблем: че в сегашната държавно-политическа конструкция обикновените хора нямат представители.

Гражданите не са представени в собствената си държава. Спешна е нуждата такова представяне да бъде организирано, такива представители да бъдат намерени и да получат подкрепата на обикновените хора, които инак не вярват на политици, защото отдавна са разбрали, че днешните такива представляват единствено интересите на посочените дебели алчни мъже.

За да станеш представител на този точно народ в този точно момент, задължително е да знаеш, какво мисли, чувства, иска и си представя точно той. От този ъгъл прочетох данните на Европейското изследване на ценностите, покриващо веднъж на всеки десет години 47 европейски държави, с български партньор Нов български университет и изпълнител „Алфа рисърч“. Сравних данните с онези отпреди 10 години и изводите се натрапиха сами.

За изминалите 10 години българският народ – обикновените хора в България – са направили ясен избор за това, как искат да живеят.

Онова, което вече

не искат е някой спасител да ги „оправи“ чрез някакво внезапно чудо

Не искат и други екстремни мечти, усърдно предлагани на идейно-политическия пазар през тези десет години: въвеждането на военно, дикаторско или друго насилствено управление; връщане на някогашни територии; жертването на права и свободи заради някакво национално величие. Най-малко искат „връщане“ към социализма и отказ от членство в ЕС. Изобщо, отричат всякакви внезапни движения, чудеса, обрати и подскоци. Явно са предозирали с такива.

В изминалото десетилетие обикновените българи са направили своя избор и той е, накратко: воденето на умерен, но отчетливо европейски, не-героичен живот, основан върху работенето, усърдието, спазването на правилата, поемането на лична отговорност за живота си, доброто възпитание и уважителното отношение към другите. Очакват бавно подобряване на качеството на живота си, както и това, техните деца да живеят малко по-добре от тях. Особено са привързани към демокрацията, семейството и приятелите.

Българите, накратко, са избрали да водят приличен и буржоазен начин на живот, характерен за френската или американската провинция от 1950-те години, т.е. преди бъркотията, донесена от 60-те.

Това е много добра новина, защото положението можеше да е много по-зле. Например, българският народ да е решил да хукне по трънливите пътеки, по които в момента се препъват унгарци, поляци, руснаци, турци и пр. И точно този народ, който имаме към днешна дата, категорично не е представен от нито един министър или народен представител. Те представляват точно онази (измислена от тях) версия на народа, която самият народ е отхвърлил – версия, при която народът хуква след всеки екстремист, хулиганин или палячо, стига той да предлага нещо „велико“.

Българският народ иска умерен и подреден живот, докато неговите политици и държавници му предлагат

перманентна истерия, палячовщина, крясък, сътресения, омраза и хаос

И всички вкупом работят, за да лишат българите от онова, което те днес най-много ценят: демокрацията и членството в ЕС.

Днешните политици танцуват своя бесовски танц пред публика, която иска съвсем друго представление. Това положение не може да продължи дълго. Тъй като публиката – народът – няма как да напусне залата (държавата си), то рано или късно палячовците ще бъдат изметени от сцената и заменени с някакви прилични хора.

Задава се поредица от избори и онези, които искат да представляват точно този народ, който имаме, трябва да знаят следното. Този народ вече не чува крясъци, попържни и замеряния с етикети (ляв / десен / либерал / соросоид / рубладжия). Умереният, делово настроен народ иска да чуе умерени, делови работи, отнасящи се до реалната рамка на реалния му живот: Какво се предлага за здравеопазването? За образованието? За развитието на икономиката (тази тема днешният народ смята за най-важна по отношение на държавното управление)? За налагането и спазването на правилата? За реда и спокойствието? За опазване на природната среда (което е особен приоритет днес за обикновените хора)? Как държавата като такава да бъде изтръгната от ръцете на шепата алчни дебели мъже и да заработи за хората си?

Онзи, който започне да съобщава такива неща с делови и умерен тон, с прилично поведение и уважително отношение – той рано или късно ще бъде чут, от този именно народ, който имаме. Крясъците и палячовщината няма да пробият.

Между другото, на някакво равнище на своето (без)съзнание сегашните политици осъзнават гореказаното. Може би затова всеки ден увеличават децибелите на кряскането:

за да не остане някой миг тишина, в който да бъдат чути умерените хора

Но всяка надежда, че сегашните власт-имащи могат да бъдат свалени, по демократичен път, посредством още крясъци – е инфантилна илюзия. Те с крясъци ще се справят. Няма да се справят с гласа на разума.

И, разбира се, всяка така обявена разумна политика трябва да може да дава конкретни решения на конкретни проблеми. Като например: как в Тетевен да се появи вода? Защото, дори в крайна сметка тетевенчани да се вдигнат на бунт (което е силно вероятно), доставянето на вода към домовете и фирмите им зависи от политиката. В това е нейният смисъл и такава политика очакват днес обикновените българи.

Евгений Дайнов

Резултат с изображение за Евгений Дайнов

http://dnevnik.bg