КАКВО ЩЕ ДАДЕМ НА ОЛТАРА НА БЪЛГАРИЯ?

България има един велик княз, който е преобърнал историята ни. Слаб военачалник, загубил няколко битки с Византийската империя, той е взел най-важното решение за България – да приеме християнството, а след това въвежда и създадената от братята Кирил и Методий славянска азбука в България. Решенията са били трудни, а цената им – тежка. Избитите семейства на боилите, които не са били съгласни с новата вяра. Най-тежката дан – първородният син на княза – е пожертван от баща си на олтара на България. Лично княз Борис I Покръстител избожда очите на сина си, който не е виждал бъдещето на родината си. Не знам дали някой осъзнава тежестта и отговорността за смъртта и пречупването на толкова хора, близки и далечни, за да я има България.

Днес искаме от България. Имаме претенции. Но никой нищо не жертва. Дори не си пожертваме личното спокойствие, камо ли живота. Ако трябва да я защитим, колцина ще останат? Ето например ГМР без срам си призна, че първи би избягал, ако пушка пукне някъде по нашите земи! И искаме и искаме и искаме – някой да ни води, някой да ни спасява, някой, някой ….но не ние, не ние!

Защото много удобно изместваме в мисленето си основното – каква е жертвата, която ние трябва да направим за България? Прехвърляме отговорността на решенията за бъдещето си на другите, за да можем спокойно след това да прехвърлим на тях и вината. А ако искаме промяна, първо трябва /р/еволюцията да започне от нас.

Бог, България, семейство!

Това са моите приоритети, ценностната ми система. Вярата ни прави не само по-добри. Поставя духовните ценности в ред, да виждаш кое е добро и кое е зло, показва как да не се подлъжем да изберем злото, маскирано като всичко, което някога сме желали. Вашите приоритети какви са? Нека отговорът си бъде само за вас. Погледнете в сърцето си и осмислете какво сте готови да направите – за вярата, за България, за семейството си? Определете стойността си, а не цената си.

Сега за водачи ни се самопредлагат хора, за които този вътрешен поглед е открил други приоритети – власт, пари, влияние. Там, където Мамон е на върха на пирамидата, не можем да търсим нито Бог, нито България!

Тази сутрин отново чета коментар, че ми липсва стратегия и тактика. Ще редактирам – вие не виждате стратегия и тактика. Тези, които мислят, ще разберат. Преди делата, винаги са думите – думите на нашия, родния ни, майчиния ни български език. И докато не осъзнаем, че приоритет трябва да бъде България пред личното спокойствие и жизнен стандарт, всякакви протести ще приключват в блатото на меркантилността и примирението.

България ни е една! Това е истината. И ако поставяте живота си, спокойствието си, парите, стандарта си над България, нищо няма да успеем да променим. Нашите предци са давали живота си, за да ни има и нас, и Родината ни. А ние – какво даваме ние?

Водач е този, който успее да се откъсне от тълпата и успее да застане пред нея. И тогава има два избора – или тълпата ще го смачка, или ще я поведе. Но водачът не трябва да тръгва сам и не трябва да тръгва неподготвен. Защото враговете са вълци и ловуват в глутница, без значение откъде се появяват.

И искам и трябва да стигнем до такова духовно и осмислено състояние на народа, каквото казва и Вазов: „….и ето, за няколко дена, народът порасте, с няколко века!”.

Отново честит най-български и духовен празник. И кажете каква ще е вашата жертва на олтара на България.

Елена Гунчева

loading...