КАК АГЕНТ ИВАН ЩЕ ПРОМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС?

Чл. 12, ал. 3 се изменя така: „(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище, както и когато нападението е насочено срещу живота, здравето, свободата или половата неприкосновеност на отбраняващия се или на другиго и е извършено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем.“

Предложението на безхаберния любител на пържените трътки, разбира се, е пределно тъпо и смешно! И не върши никаква работа.

1.) Нямало превишаване, когато “нападението е извършено чрез противозаконно влизане в жилище”.

От текста се разбира, че става дума за всяко нещо, което е жилище, може да е яхта, палатка, хралупа и др., в смисъл, където се живее, където някой живее (не се уточнява, че става дума за жилището на нападнатия, както и какво е то. Възможно е това да е и жилището на самия нападател, в което той няма как да влезе противозаконно, влизането там му винаги е законно, защото е НЕГОВО жилище, обратното е абсурд.

2.) В текста на агента не става дума за собствеността на мястото на нападението (жилище, гараж, двор и др.), или за други права върху него в смисъл, че не е собственост на нападателя, и че той няма други законни права (като наемател, като гост някому, като клиент на хотел или санаториум, пациент в болница и т.н) да го ползва (постоянно или временно) като жилище. Това е необходимо за да има смисъл терминът “незаконно проникване”.

3.) Когато някой незаконно е проникнал на чужда, не негова, територия, която агентът, кой знае защо, иска непременно да е “жилище” и нищо друго, той е уязвим за институцията “неизбежна отбрана”. Използването САМО на този термин “отбрана” спрямо институцията е неправилно, нужно е добавяне на “самоотбрана”, тъй като отбраната е военен термин и се отнася по принцип за противодействие на нападение, което може и да не е насочено персонално срещу осъществяващия (осъществяващите) отбраната. Аз мога да осъществя отбрана срещу нападение на моите деца в моя дом, или във вилата ми, или в яхтата ми, или в наетия от мен апартамент в хотел и т.н., но мога и да се самоотбранявам против нападение срещу мен лично на същите тези места, част от които не са жилища и не са моя частна собственост.

4.) Едно нападение не може да бъде извършено “чрез влизане” някъде, както казва умникът агент Иван (тогава инкасаторките, които влизат в жилищата, могат да се третират като нападатели), даже и ако влизането е незаконно. Влизането не е инструмент на нападението, а условие за него. За да има нападение са нужни и други действия, не само влизане, нещо, което очевидно е умонепостижимо за агент Иван. Правилният израз би трябвало да е “нападение след противозаконно влизане”.

5.) Агент Иван ненужно изброява цял спектър (живот, здраве, свобода и т.н.) неща, които според него може да са обект на нападение. Това е абсурдно и глупаво, някой да се отбранява, защото, например, му нападнали здравето, или свободата.

6.) Агент Иван въвежда и страхотно глупавия термин “полова неприкосновеност”. Ужас! Ако той е семеен, би трябвало да знае, че в брака, а и извън него, такава няма, много често се осъществяват полови контакти. Става дума за сексуално насилие или опит за такова, които са нападение. Предложението на агента е глупаво и показва непознаване на материята.

7.) От предложението на агента излиза, че само ако нападателите са “две или повече лица” може да няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, иначе, ако нападателят е сам, има, т.е. срещу сам насилник не може отбрана, ще има превишаване. Идиотска работа!

8.) Ако лицето не е въоръжено, а просто си е професионале боксьор-бияч, и идва да те пребие в дома, ти, според агента, не може да се отбраняваш.

9.) Не можеш да се отбраняваш, и ако те нападнат денем или в сумрак, превишаване пределите на неизбежната отбрана няма, само ако те нападнат през нощта.

10.) Колко прост трябва да си, за да съставиш и да предложиш такъв глупав текст в Парламента? Мисля, че най-ефективен би бил текстът “при всяко противозаконно навлизане без изрично разрешение в чужд имот, както и при всяко нападение срещу личността, не се носи отговорност за последствията върху навлезлия и/или нападателя, каквито и да са те”.

акад. Петър Иванов