Как далаверите на трите правителства на ГЕРБ останаха невидяни в Брюксел?

От Вазовите Чичовци ни е останал споменът, че българинът обича да бистри външната политика. Дай му да бъбри за Франция, Англия, Австрия, ГерманияРусия. Турция не му е интересна, защото си е домашна тема.

Нищо кой знае какво не се е променило в манталитета му от предосвобожденска България досега, ако се съди по коалиционните преговори за нова управленска програма на страната.

От всички 18 секторни политики най-продължително бе обсъждана външната политика – над 7 часа, или както писа късно вечерта на 27 ноември един грохнал колега, който им даде подробно описание: „цели шест часа и 65 минути“, пише в анализ в. „Сега“.

Не че имаше големи идеи какво да се промени в международните отношения на държавата, защото външната политика си остава същата, но бе направена уговорка, че ще бъде надграждана лесно.

Интересно е, че най мълчалив сред бъбривците, бе соченият за бъдещ външен министър Даниел Лорер. Сякаш даваше знак за придържане към тихата дипломация. Кирил Петков поиска дипломацията да поеме изпълнимата задача да създаде нов бранд на България, че тя е държавата, която успя най-бързо да изкорени корупцията.

Всеки външен министър би се отчаял, защото какво би могъл да направи? Да нареди на посланиците да спретнат посолствата, да свикат хвалебствени пресконференции, да дават коктейли за своя сметка?

Дипломатите допринасят, но не създават образа на държавата си в чужбина. Вярно е, че изкореняването на корупцията зависи от поведението на всеки човек, но най-много зависи от поведението на прокуратурата, защото тя е призвана да убеди хората чрез специфичните си инструменти, че е по-добре да работят и живеят честно.

Ако външният министър носи отговорност за изграждането на образа на България в чужбина, значи от три десетилетия за външни министри са ни служили все главните прокурори. Държавата твърдо се е закрепила в международни класации като най-корумпираната в Европейския съюз.

Корупция и омерта

Това е формулата на българската тиха дипломация. Битува мнение, че България по принцип не може да има своя външна политика, защото е малка и прекомерно зависима от големите сили, в частност от НАТО и Европейския съюз, но в тези съюзи членуват и други държави със сходни размери, без да са окичили с нейната печална слава.

Корупцията не ни е присъдена от НАТО и Европейския съюз, въпреки че изпълнението на големи военни поръчки и усвояването на еврофондове, могат чудесно да я подхранват. Тя си е национален продукт, излязъл от 32-годишния криминален преход.

Но да погледнем критично и на Европейския съюз. Защо Европейската комисия, която носи главна отговорност за харченето на еврофондовете, се отнася към България така равнодушно?

Евродепутатите обвиниха Еврокомисията, че съзнателно си е затваряла очите какво става в България и в докладите си е замазвала истината. За нас не е голямо разкритие, защото отдавна знаем, че е така и сме престанали да приемаме на сериозно мониторинговите доклади на Брюксел.

Но защо тази практика продължава, когато и други виждат разминаване с реалната картина. За разлика от евродепутатите, които се избират пряко, еврокомисарите се назначават. Те са производни на националните правителства.

През последното десетилетие Европа се управляваше главно от правителства в семейството на Европейската народна партия, където членува и ГЕРБ. Така далаверите на трите правителства на ГЕРБ останаха невидяни в Брюксел, въпреки че бившият премиер Бойко Борисов достатъчно се прочу в Европа и света.

Неговите пратеничка в Еврокомисията Кристалина Георгиева и Мария Габриел допринесоха за беззъбите брюкселски доклади, въпреки че бяха в конфликт на интереси, така и не се чу да са си направили отвод по време на някое от обсъжданията на България в Брюксел.

Мария Габриел продължава да е там и смяната на българското правителство няма да й повлияе да промени поведението си, защото едва ли ще се покае.

Разобличаването на корупцията в България, а с това и на хранениците на Борисов няма да стане нито от нея, нито от главния прокурор Иван Гешев. Колкото и да е абсурдно, функцията на външен министър може да се изпълни най-добре от вътрешния министър. Той може да преодолее фактора Гешев, като се обърне пряко към европейската прокуратура, която вече работи.

Първата външнополитическа задача на новото редовно правителство трябва да бъде снемането на Гешев от крайно неподходящия за него пост на неофициален външен министър на България, откъдето вае нейния срамотен образ в чужбина.

Ако той продължава да се запъва, какъвто му е нравът, достатъчно ще е да си да проличи разликата между неговото отношение и реакцията на Европейската прокуратура към едни и същи казуси. Компетентните лица сами ще преценят дали става дума за престъпно бездействие или злоупотреба с Европейски фондове.

България може и да не се намери храбрец да повдигне обвинение на Гешев, но в чужбина едва ли е взел страха на всички магистрати. Колкото повече се освети истината за страната, толкова по-добре ще бъде за нейното оздравяване.

Корупцията вирее само на тъмно. Ако дипломатите си търсят смислена работа, могат да допринесат, като спрат да хвърлят прах в очите на чуждестранните си колеги под предлог за дипломатичност.

Narod.bg