Как да преборим негово величество психопата

Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз.

  • Профилактиката и превенцията са най-важни. Те се коренят в семейството и във възпитанието
  • Той не приема критика, не се интересува от емоциите на другите и винаги си намира оправдание

 

В забързаното ни и динамично ежедневие, наситено с много срещи и общуване с различни хора, ние често се сблъскваме със социално неприемливо поведение, вербална или даже физическа агресия, грубост, несъобразяване с писаните и неписани норми, пренебрегване чувствата на околните, егоизъм и егоцентризъм, желание за налагане на собственото мнение като единствено вярно и нетърпящо критика, изискващо поведение. Това са основните характеристики на психопатната личност. Изразът психопатия се ползва много често, но не винаги правилно. Психопатията като термин е заменена с

 личностово разстройство

в сега действащата Международна класификация на болестите. Било е прието, че „психопатия“ е дума, придобила негативно и обидно значение, поради което е заменена с термина личностово разстройство. Освен това последният по-точно описва същината на понятието. Набляга се на това, че става дума за личностова патология, т.е. проблемна личностова структура, а не за психопатология, т.е. психично заболяване  в тесния смисъл на думата.

Психопатията или личностовото разстройство е често срещано у нас. Особено в последните години ние ставаме ежедневно свидетели – преки или чрез медиите, а нерядко и участници в сблъсъци с психопати – на улицата, на паркинга, в градския транспорт, в социалните мрежи и изобщо навсякъде, където има комуникация между хората. Негово величество психопатът налага своето мнение, изисква да има непрекъснат комфорт, всички да се съобразяват с него, да го харесват и/или да му се възхищават, не търпи ограничения и контрол, а и сам не си налага такива, не се интересува от емоциите на околните, в името на задоволяването на собствените си потребности е готов на всичко. Психопатът реагира агресивно, ако му бъде направена забележка или се ограничат неговите действия. Той често пъти е с

 висок рационален интелект и „нулев“ емоционален

такъв. Психопатията, съгласно дефиницията в Международната класификация на болестите, представлява „тежко нарушение в структурата на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обикновено обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в личностовото и социално функциониране“. Психопатията или личностовото разстройство се проявява в късната детска или юношеската възраст и обикновено се запазва и в зрялата възраст на индивида. Много често в моята практика съм се срещала с родители, които смятат и настояват, че тяхното пораснало дете, даже вече в зряла възраст – над 25-30 години, има психично заболяване. Основанията им да потърсят лекарска помощ са, че „детето“ не работи, не желае да учи, има конфликтно поведение, когато нещо не се случва по желания от него начин, не може да си намери „адекватна работа“, защото „кой работи днес за 1000 лева“ /нищо, че не предлага съществени умения и знания, с които да изисква на трудовия пазар/ и т.н. Родителите на тези „деца“ много трудно се съгласяват, че не става дума за психично заболяване, а лоша личностова структура, за чието формиране те самите имат съществен принос. Младежите и зрелите хора с личностови разстройства обичайно в детството не са били ограничавани или пък са били свръхограничавани, израсли са в

 среда на безлюбие или пък „златна клетка“

от сбъркана любов и свръхгрижа, винаги са намирани други виновници за техните действия – „събра се с лоша компания“. В зрялата си възраст тези хора трудно се задържат на едно работно място за повече от няколко месеца, конфликтни са, чувстват се неоценени и напускат бързо. За това отново си имат логично, според тях, обяснение.

Изобщо психопатът винаги намира обяснение и извинение за своето поведение в постъпките на другите. Той не приема критика, нито се интересува от емоциите на околните. За него личният му комфорт и удоволствени преживявания са на първо място. Не винаги психопатът е физически агресивен. Филмите са ни създали една невярна представа за този личностов тип като човек, който непременно бие, рита, троши или е хладнокръвен убиец, пресметлив и хитър. Да, и това са черти на някои от видовете личностови разстройства, но не при всички. Терминът психопатия е употребен за първи път през 19-ти век, думата има гръцки корен и най-общо може да се преведе като „болна душа“. В съвременния смисъл, обаче, не се влага психично заболяване в клиничния смисъл на понятието, а лоша, социално неадекватна и неподходяща личностова структура. Различните видове психопатии /личностови разстройства/ имат общи черти. Всеки вид има и собствени специфични характеристики. Общото е, че индивидите с психопатен характер нямат връзка с емоциите на другите, те просто не се интересуват от тях, не преживяват емоционално събитията, ако те не са в центъра им.

 Не могат да изпитат емпатия

и съпричастие, не притежават емоционалния подтик да не нараняват другите хора. Психопатите са едни парчета лед, които се разтопяват само от своите вътрешни преживявания, гарантиращи им комфорт. На това основание те могат да станат и агресивни, когато някой наруши тяхната представа за тях самите. Психопатията се характеризира с несъответствия във функционирането на личността, които често можа да имат асоциален и антисоциален характер. Не случайно индивидите с различни личностови разстройства имат сблъсъци със закона и попадат в затвора. Има, разбира се, и такива, които живеят „щастливо и безоблачно“, защото околните /най-често роднини/ са свикнали с техното изискващо поведение и самоотвержено им служат. Когато обаче психопатът влезе в брак или съжителство и партньорът му недоволства от неговото поведение, се стига или до раздяла, за която отново другият е виновен, или до системен физически и/или психически тормоз. Има един прекрасен, вече класически, американски филм по тази тема – „Врагът в моето легло“. В него брилянтно са описани отношенията в едно семейство – нарцистичен психопат, който налага изключително фин, но заедно с това жесток до болка психически тормоз.

Личностовите разстройства са няколко основни вида – параноидно, шизоидно, ананкастно, хистрионно, диссоцално, нарцистично, емоцинално нестабилна личност, тревожна личност, зависима личност. Те имат и подвидове. Много често се среща и смесеното личностово разстройство. Лечението на тези състояния е изключително трудно и категорично не е медикаментозно. На първо място изисква осъзнаване от страна на психопата, че има някакъв проблем с поведението на база характера, за чието разрешаване е съгласен да работи с психотерапевт много дълго време.

 А това обичайно не се случва

Медикаментите не помагат. И тук, както изобщо в медицината и живота, профилактиката и превенцията са най-важни. А те в случая се коренят в семейството, във възпитанието, което даваме на децата си с нашите думи и дела. Естествено, че и образованието като институция и работещите в тази сфера също носят своите отговорности за формиране на здрави и хармонични личности. Не бива да подминаваме ролята на медиите, включително и социалните мрежи, в този процес. Ние самите, обществото – всеки един по отделно и всички заедно, сме отговорни за това какъв облик има и ще има това общество. Затова е от изключителна важност и въпроса дали и защо допускаме психопатни личности до върховете на властта. Това е пагубно за всяко общество, тъй като, попадайки на висока позиция, под светлините на прожекторите и имащ много власт, психопатът руши устоите на това общество със своето аморално, асоциално, а често и антисоциално поведение, което става пример за подражание и одобрение. И решението на този проблем

 не е в психотестове за политиците

Доколкото нашата политическа система е основана на политически партии, тяхна е отговорността да правят вътрешен подбор кого издигат и предлагат за различните високи позиции в управлението на държавата.

От: Д-р Цветеслава Гълъбова

standartnews.com