КАК ДЕМОКРАТУРАТА ПРЕРАСТНАЛА В ДИКТАТУРА ПОГУБВА БЪЛГАРИЯ

Много е трудно в условията на паниката и хаоса в света и в държавата ни, предизвикани от пандемията от коронавиоруса COVID 19 и старателно поддържани от контролираните публични медии, да призоваваш към спокойствие и разумни премерени стъпки за спасяване. То е подобно в условията, когато огромен пожар е обхванал отвсякъде дома ти или десеткиметрова вълна да помита всичко наоколо да призоваваш към разумни действия.

Да, ситуацията е повече от ужасна? От това къде избухна тази епидемия и къде нанесе първите поражения (Китай, Иран, Италия и т.н.) логически е да признаем, че тя беше добре планирана и пак логически да попитаме: “Кой имаше най-голям интерес от това?

”Защото геополитиката, глобалната геополитика в условията на глобални кризи не може и не следва да се опира на някакви конспирологични идеологически мотивирани теории (както правят дежурните аналЛизатори по българските публични медии), а на безпощадния логически анализ “Кой имаше интерес от тази епидемия? И какво трябваше да се получи?”

Само върху основата на глобален анализ на световната система на международните отношения, на ставащото и онова, което трябваше да стане, така поставените въпроси могат да дадат във висока степен верните отговори. А те са, че в съответствие с англосаксонското highly likely най-голям неприкриван интерес за това имаха САЩ. Империята губеше лидерството си в света и пред заплахата да се превърне във второразрядна страна трябваше да предприеме нещо срещу главния опонент/враг – Китай.

Разгърналите се мащаби на епидемията показаха, че всъщност това е бактериологическа война (все повече световни учени смело признават че този вирус всъщност е боен, култивиран специално в биолаборатории), не по-малко пагубна от война с конвенционални оръжия.

Ако следваме логиката на заявеното по-горе с висока вероятност предположение следва, че САЩ започнаха своята поредна война. И както в повечето от 200-те войни, които тази държава – “уникална империя” (Зб. Бжежински), които води в своята по-малко от 300 годишна история ( с изключение на I и II –рата световна война, когато се присламчва накрая сред победителите) и тази е стратегически непромислена и в резултат предизвиква хаос, съсипани икономики, финансово-икономическа криза, разрушени държавни структури и международни институции. Не говоря за милионите жертви и предизвиканите вълни от мигранти по всички земни пространства. Погледнете Афганистан и Близкия изток и Северна Африка!

Но като не забравяме света и историята нека видим съвсем накратко как България беше водена в своята “демократична и свободно пазарна” Голгота в изминалите 30 години към своята гибел!

Да, България се нуждаеше от радикални реформи, които да приведат обществените отношения, производството и управлението в съответствие с принципите на демокрацията и възможностите на новите научно-производствени, информационни и комуникационни технологии.

Но кои бяха реформаторите? Няма да им изброявам имената, но категорично ще кажа, че всички тези, които изпълзяха на политическата сцена след ноември 1989 г. ( а и до днес някои от тези мумии изпълзяват на екраните та ТВ-те ) не бяха никакви реформатори, а едни отвратителни разрушители на създаденото от народа през предишните 45 г. Това бяха адвокати от миризливите адвокатски кантори на ул. Алабин 27, които никой не беше чувал преди това; това бяха асистенти от БАН и някои университети, дипломирали се с тройки; това бяха наследници на първия и особено на втория ешелон на комунистическата номенклатура, които смятаха че са незаслужено пренебрегнати и не най-накрая –това бяха агенти на ДС – доносници на политическата полиция, съсипали не една съдба на своите колеги, но “благородно” приравнени към действителните агенти – разузнавачи и контраразузнавачи от един номенклатурен наследник- премиер –министър. Без никой да е знаел да тях те се самообявиха за дисиденти като такива им бяха присъдени някакви пожизнени пенсии.

Голямата маса от тях ( тези кухненски дисидент) не само не разбираха от модерна икономика при настъпващата глобализация, но и от така често повтаряната от тях демокрация. Знанията им бяха банален набор от клишета от комунистическите учебници по полит икономия и право. И естествено, и логически те се бяха формирали като антикомунисти по болшевишки, сталинстко-живковските образци на политическо поведение и демагогия. Те друго не можеха да измислят в своята посредственост.

Няколкото свестни и мислещи фигури бяха безпардонно омърсени и изхвърлени като маргинали.

Така този сформирал се “нов елит” всъщност се оказа една жалка демократура, жалка имитация на старата диктатура, която в началото народът изпаднал в еуфория величаеше, но после видя истинския облик на тези нищожества.

Но те продължиха да запълват публичното медиино пространство по волята на своите ментори. Тъпотиите и предателствата на много от тях вече са забравени от късата памет на масата, но вероятно лигавата русофобия на един въздигнат за президент прецедент, който на “10 ноември с лозунги на тапети” демонстрирал срещу стария режим и логореята на един бракоразводен адвокат, който като президент ни призоваваше да заменим кирилицата с латиница в новия си цивилизационен избор и да разположим ядрени бази на новия си “голям брат” и който между другото подари на Хилари Клинтън при посещението й у нас по време на сексскандала на съпруга й президента на САЩ книжката си “Да поговорим сериозно за развода”, надявам се, не са забравени.

Това беше не само времето на убийството на българската индустрия и селско стопанство, времето на мутрите, но и времето на убийството на много системи на българския държавен организъм, сред които на първо място системата на образованието, на духовността на България , завещана ни от високата вълна на Просвещението на нашето Възраждане и създадената в предходните 45 години система на здравеопазването.

По такъв начин фамозният преход към “демокрация и свободна пазарна икономика” се оказа една безкрайна агония на превръщането ни в неоколония на неолибералния Запад, воден от самообявилия се победител в “Студената война” САЩ.

Разбира се, както чрез своите посолства, така и чрез добре финасирани НПО-та западните ментори, особено онези отвъд океана, който ги обединява следят процесите в своите нови колонии. Именно те като видяха изчерпването на доверието в демократурата от 90-те г. на ХХ век подготвиха скалъпването на новия неолиберален проект от достатъчно предани фигури, зависими силно със своето минало от мутренската епоха. Така беше роден проектът ГЕРБ. който събра определено не само представители на третия, обслужващ ешелон на ком. номенклатурата и техни наследници, но и утайката на обществото, негодна за нищо друго, но силно жадна за васт. Те бяха разбрали, че в условията на неоколонията не може да става дума за никакъв свободен бизнес и свободен пазар, а само чрез политиката на власта може да се печели. Отричаната някога от научния слугинаж на демократурата държава ставаше добър инструмент за печалби.

По такъв начин тези нови “герои” на евроатлантизма, водени от един интелектуално силно ограничен, но с много зависимости от подвизите му през 90-те в Ъндерграунда, избраник на група генерали, хващаха държавата на парламентарната република като голяма бухалка и овладяли всички власти продължиха грабежа.

Десетилетието на тяхната власт е известно добре на мислещите и честни българи, защото то запокити България на последно място в ЕС по всички позитивни за държавността показатели и на първо по бедност, смъртност, демографски срив, корупция и престъпност. . То е добре известно и на техните ментори. Не трябва нито за момент да се забравя, че възхода на боса на тази структура беше подкрепян от слугинажа на българските медии, отредил им 111 място по свобода на медиите в света.

Неведнъж и два пъти честни журналисти от западни медии писаха за бруталната корупция на премиера на държавата България, неговите манипулации на поредните избори, неговата невероятна посредственост и бруталност. Но менторите му се ръководеха от принципа “Да, кучи син, но наш кучи син!”.

За да се намери един испански вестник “Ел Периодико” да разкрие една схема на глобално “пране” на големи пари и испанската прокуратура да започне разследване. В тази ситуация обаче господинът, който отдавна беше плюл на всякакви там демократични лиготни изпадна в ситуация на цунг-цванг и го удари съвсем “през просото”. И всичко щеше да се развие по действително демократичните европейски процедури и господинът да получи наградата за своите подвизи не само от мутренското си минало, но и от грабежа и геноцида над собствения си народ като премиер.

Но фортуната и тук му се усмихна с грозната си муцуна. Хвърленият коварен бумеранг към Азиатския гигант, който заплашваше лидерството на менторите му зловещо се върна и ги цапардоса жестоко.

Докато Китай успя за три месеца да овладее ситуацията и даже да помага на закъсали европейци, то за кратко време броя на заразените и починалите от COVID 19 в самите САЩ придоби мащабите на действителна пандемия.  Разчетите за успех в новата подла война се оказаха неверни.

Всъщност почти всички войни, които САЩ са водели самостоятелно в последна сметка са довеждали до нежелани за тях резултати, защото те са ги почвали водени от амбициите си да накажат непокорните и самостойните народи , съпроводени обаче с невежеството си към културата и националния дух на нападнатата страна.

В тази ситуация, когато от глупост и алчност самата империя се оказа пред колапс, трябваше да се обяви пандемия за всички и всички нейни приятели, васали и трябваше солидарно да поемат ударите на проядените от неолибералните червеи здравни системи и целите им финансово-икономически системи. За тази цел бяха веднага задействани подконтролните световни организации и водещи световни медии. А как другояче освен чрез извънредни положения, затваряне на границите и пълни карантини.

Но това за премиерът на България се оказа чудесна възможност да ритне и малкото някакви свободи и да наложи едноличната си диктатура.

В месеците, когато епидемията се вихреше не само в Китай и Иран, но и в Италия той, опрян на необятната си ограниченост, при това зает с мисли как да се измъкне от предстоящото разследване в Испания- Барселона и ЕС, не предприе нищо с подвластния му МС и даже чрез подвластния му с депутатското болшинство на партията му и коалиционните му ортаци Парламент да подготви страната и народа за тази извънредна ситуация, прерастваща в голяма финансово-икономическа криза.

Той чакаше, в условията на тотално отворени граници и сринати системи за сигурност и превенция от всякакъв род, първия преносител на вируса? И дочака щастлив, защото това първо отхвърляше в далечното бъдеще въпроса за Барселона, а второ, откриваше въпроса за нов дълг и за едни пари, които ЕС започна да отпуска на закъсалите държави-членки, а значи едни пари, които трябва да се усвоят от него и неговите хора.

За да върви този процес по-ефективно и мащабно той скалъпи един щаб с няколко доктора, начело с един генерал, който сменяше за множеството си брифинги по телевизиите множеството си генералски униформи, за да съобщи пред обхваната от страх и психоза маса колко са новите умрели от този вирус, колко са ново заразените. И затягаше мерките, ограничаващи нормалния живот и движение като пусна полицията да гони непослушните и да ги глобява. Трябваше да се събират пари, защото тези разходи за необходими предпазни средства трябваше да се плащат. А той беше раздал милиарди на своите хора, защото главния му счетоводител за тези десет години власт добре се подготви за играта.

По такъв начин неусетно заливайки масите от телевизионните екрани с лафовете си за филиите с мас, за работата си в строителството за 40 лв, за да купел на дъщеря си ( по това време 13 годишна Хумана??), за футбол, че го хвалила Меркел и за какво ли не от неговия примитивен кръгозор, господинът въведе държавата и народа си в мечтаната в детството му еднолична диктатура.

Когато сменяше студиите на ТВ-та в паузите се появяваше онзи генерал доктор професор и не знам още какво, за да продължи сугестията над ошашавения зяпащ картинките и не четящ и мислещ народ. Така господинът надмина стократно онзи стария диктатор, на когото някога беше разтривал ушите, за да чува по-добре.

А народът? Народът мълчи!!! Не случайно последната написана от българския Иисус Христос дума е била “Народе????”

Проф. Петко Ганчев

afera.bg

loading...