Как един българин отърва 5 дни в затвора, и то след платена глоба във Виена

Някои идеи в помощ на КАТ

Докато си пиехме кафето на Главната в Пловдив, един приятел, българин, от години с австрийско гражданство и с местожителство във Виена, ни разказа поучителната си история как в Австрия няма никакво мърдане да не си платиш наложената глоба.

Ето накратко неговата скромна случка, преразказана за всички онези, които се чудят как по-точно да накарат българина да си плаща глобите. Защото се оказа, че родният КАТ се е оплел като пиле в кълчища по въпроса със събираемостта на глобите.

Та спира нашият приятел във Виена буквално за десетина минути на непозволено място, за да си купи нещо дребно от близкия магазин.

През тези десетина минути “Който трябва” е видял нарушението, поставил е съобщение, че шофьорът е нарушил правилата и трябва да плати глобата в съответния размер и срок.

Отива българинът буквално на третия ден където трябва, защото знае за суровите последствия, ако направи жалък опит да се измъкне, плаща си глобата, но

за беда попълва

с малка грешка

номера на регистрационната табела

на колата си. Тази грешка не е уловена на гишето, а точно тя ще заплете по-нататък интригата. Защото след десетина дни българинът получава в пощенската кутия на домашния си адрес любезно административно съобщение, което гласи горе-долу следното: “Тъй като не сте платили в срок глобата си за неправилно паркиране, моля, явете се пред затвора на ул. “Хикс”, за да изтърпите наказание от 5 дни лишаване от свобода, както гласи законът.”

Е, разбира се, с касовата бележка за платената глоба и малко разправии на съответното гише все пак нашият приятел от Виена отървал петте дни затвор. Но не и глобата.

Впрочем вече немалко българи, преминали през Италия с автомобил, получиха съобщения оттам защо и с колко са глобени.

Защо от Италия може,

а тук не може?

В България, оказва се, нашият КАТ глобява, но не успява да си събере глобите. А каква глоба е тази, която не се плаща – съвсем никаква.

Тук философията е: Да плащат будалите! Защото електронните фишове за нарцушения плаща само 1 на всеки 4-ма нарушители. За 2016 г. от издадени фишове за 40 млн. лв. глоби са платени 12 млн. При наказателните постановления работата е малко по-прилична – от издадени глоби за 35 млн. лв. са събрани 17 млн. Плюс, че 70% от нарушителите били неоткриваеми. Неоткриваеми ли са, или просто не ги търсят както трябва – това също не е маловажно.

И щом изтече срокът за доброволно плащане на глобите, КАТ ги праща в НАП – всяка година по 1 милион документа за глоби пътуват от полицията към данъчните. Обратна информация няма.

Какво да се направи при това положение, как глобата наистина да стане глоба в България? Не е толкова сложно, нито толкова страшно. На първо място данъчните и полицията трябва да имат обща информационна система по въпроса с нарушенията.

На второ място, “24 часа” многократно е призовавал не толкова глобите да са сурови, но главно – да се събират.

Не се ли събират,

те тотално се обезсмислят.

А световен и европейски опит как да се поправи ситуацията – колкото щеш. В САЩ например – купувате си кола, но щом я регистрирате, посочвате банкова сметка. Имате ли глоба за нарушение – съответната служба я изтегля от банковата ви сметка. Ако недай боже нямате банкова сметка и не си платите глобата кеш, намират начин да ви спрат колата – до плащането на глобата плюс солена лихва плюс солен паркинг за престоя. Пак звучи просто и работещо.

На трето място – хайде да не се оправдават, че КАТ налагал глоби по няколко закона или пък защото се плащали по няколко акта наведнъж, та системата не ги отчитала.

Толкова компютърни гении има в България, да им платят колкото трябва, за да измислят как системата да отчита платените глоби, и то в реално време. И да има ред най-после, а не да се измъкват 75% от нарушителите. Защото това е прекалено дори за българските нрави, а по пътищата става все по-страшно.

Гeнка Маркова

http://24chasa.bg