Как е в държавата, справяща се най-добре с вируса, а всъщност превърната от един Нарцис в Опашкария, в Джипландия?

Как е в държавата, справяща се най-добре с вируса, а всъщност превърната от един Нарцис в Опашкария, в Джипландия?
Ето пет дребни подробности от пейзажа.

Първата подробност. За два дни от/с вируса починаха нови 328 души. Предниште две седмици те бяха 879 и 829. Или за 16 дни – 2036 души. Постоянно приятели и познати ми съобщават печални новини – колега от администрацията починал, съученик на докторант (значи млад човек) починал, талантлива професорка починала, съседка в Перник починала… Като сводка от военни сражения. Пернишките гроища преливат, навлизат в „чужди“ територии, нови и нови кръстове, на тях датата на смъртта – 2020, 2021…, Вирусът убива, не го подценявайте. Но и некадърността на досегашната убива. Не я допускайте да припари до властта отново!

Втората подробност. Позната от едно министерство ми казва – „При нас маса хора се имунизираха с Пфайзер. Глупаци, стадо, скотове, бъркат им в ДНК-то! Аз подобна глупост няма да извърша!“.

А аз си мисля – възрастни, болни, хора с увреждания, крайно нуждаещи се не могат да се имунизират с Пфайзер, забравени са и от Бога, и от Джипкаджията, а тази дама не иска да се имунизира с Пфайзер! В началото на процеса, през декември още предлагах да има два списъка – на желаещи и на имащи право. И винаги когато някой, който може, но не иска се откаже, да се дава право на някой който иска, но не може да се имунизира с рнк ваксина. А сега, когато дните на АЗ са преброени, процесът съвсем ще спре – за простосмъртните ще спре и те ще бъдат наистина просто смъртни.

Третата подробност. За имунизиране на крайно нуждаещ се възрастен близък човек въртя телефони, питам, моля, мобилизирам всички свои контакти, обаждам се на хора, на които някога съм помагал в жизнено важни усилия, а те сега са с власт. Нула! Един от тях ми каза – не мога, братко, разбираш ли – няма рнк ваксини! Натискът от хора на власт, от хора с големи пари, от бизнесмени е колосален. Който можеше, с власт, с пари, с връзки, с втори и трети начини, имунизира цялата си рода – и прави, и млади, и студенти, и спортисти, пращящи от здраве. А фирмите – те са си в правото да бъдат агресивни до безпредел – натискът от тях е силен.

Имам чувството, че премиер, министри само това правят – уреждат свои хора и чичко-паричковци с рнк ваксини. Затова няма за обикновените хора. Да духат супата, те са наказани дори само с това, че са обикновени! Така е в Джунглата България!
И това ми говори нормален човек, не свирепо властово псе, мразещо простосмъртните…

Четвъртата подробност. Мой млад роднина ме пита мога ли да помогна на баба му и дядо му с Пфайзер или Модерна, защото са в малко градче и няма кой да ги обслужва, сами си пазаруват, сами си ходят при личния лекар.. Не, не мога, казвам му. А той – вопИ: Мамка му и държава, това не е държава, това е всичко друго, но не държава! Моят шеф ни подкара едва ли не под стража, под строй и ни имунизираха с Пфайзер. Той го уредил и който не иска да се имунизира, да си обира крушите1 Аз му казах – може би ние с брат ми като млади хора да отстъпим ваксините си на баба и дядо, те са крайно нуждаещи се!? А шефът ни вика – това да не е благотворително дружество, това е борба за оцеляване, а оцеляват най-силните и безпощадни животни. О тази гледна точка баба ви и дядо ви са мърша, най-долу в хранителната верига!

Петата подробност. Срещам пред местното ДКЦ приятел, с който все се каним да си говорим какво да правим (аз какво да правя) след като след два месеца ще ме изритат на заслужен отдих, макар че и този семестър студенти ми пишат колко са впечатлени от лекциите ми и как ще съм им липсвал. Както и да е, не за това ми е думата. Приятелят казва – дай да влезем тук при личния лекар на мама за едни лекарства. Ок, влизаме. В тясно помещение, без места за сядане на всички, кабинети на трима лични лекари. Слава Богу, пред личния лекра на приятеля чакат 2-3. Той ми се оплаква, че бил голям темерут личния лекар и юни ще го сменя. Но пред единия кабинет на личен лекар – много хора. Мила медсестра ги строява на групи „заради флакона“. Те малко роптаят, особено възрастните, но се строяват чинно и в строга редичка. Питам какво става!? Казват ми – тук ще ни ваксинират с Модерна. Милата медсестра хуква нанякъде. Аз я пресрещам около регистратурата и изяснявам случая. Тя не е медсестра, а сестра на личиня лекар. Той отивал рано, преди 5.00 да чака и взимал флакони (абсолютно законно!) с Модерна. Понякога тя отивала да чака. И имунизирал свои пациенти „най-редовно“. Защото отговарял за тях. А други линчи лекари не искали да се занимават, били се превърнали в чиновници, в бюрократи, изпитват досада от досадните болни хора..

Не знам какъв е случаят, но аз видях с очите си. Нито личният лекар на майката на моя приятел, нито личният лекар на моята майка са си мръднали пръста (да не кажа – задника) за ваксини, а ето този личен лекар се трепе от сутрин до вечер, пред кабинета му хора, тълпят се, мрънкат, но си чакат ред, той им обяснява, че не може да отвори по всяко време флакона, да се съберат под брой и под строй и … Бяхме там около 30-400 минути, видяхме как пред другите два кабинета на лични лекари възрастни хора се задушаваха, молеха се да върви по-бързо чакането, тръгваха си съсипани от умора, а въпросният личен лекар и милата му сестра си имунизираха своите пациенти с Модерна и с очите си виждах как тези хора първо мрънкаха и недоволстваха, че са дошли, а трябва да чакат да се съберат нужния брой хора, но после си натискаха рабемана с памуче и бяха доволни – Хайде на хаирлия да е!
Та и от личния лекар си зависи, убедих се от мястото на събитието.

Николай Слатински