Как национализмът деградира до обикновено хулиганство

Мутациите на българския национализъм през последните години с основание могат да се определят като „ходене по мъките”, или – ако предпочитаме да гледаме на проблема откъм комичната му страна – на блестящо описаната от Илф и Петров „криза в жанра”. Българските пишман патриоти наистина приличат на децата на лейтенант Шмид – с такова постоянство се караха, обвиняваха и деляха, че дори циментът на властта не можа да ги задържи дълго време заедно.

Драматичната 2021 г. отбеляза пълния политически крах на досега доминиралите националистически формации (и на опиталите се да се намърдат в същото кукувиче гнездо имитатори). „Атака”, НФСБ и „Воля” практически изчезнаха, само ВМРО напомня от време на време за себе си с познатите малобройни, но шумни агитки.

На фона на тази агония се откроява възходът на една друга формация, която несъмнено има своите идейни и кадрови корени в националистическия спектър. След като няколко години бе отричана като маргинално и дори гротескно политическо явление, партията „Възраждане” рязко „дръпна”, само за половин година удвои подкрепата си и накрая се превърна в парламентарно представена формация.

Би било неправилно тази партия да се приравнява на останалите си посестрими, въпреки че по някои параметри им прилича. Например, в проруската си символика и бруталния популизъм, видимо родеещи се със стила на ранната „Атака”. Или по слабостта към ритуализирано и дори агресивно улично поведение, присъщи на ВМРО. В това няма нищо странно – както Костадинов, така и част от най-близките му съратници започнаха политическата си кариера под крилото на видните националисти и по-късно решиха да поемат по свой път.

Трябва обаче да им се признае, че те реагираха гъвкаво на драматичната промяна след началото на пандемията и бързо намериха начин да привлекат

поне част от уплашените и озлобени българи.

Очевидно е, че поне засега позицията на политически представител на радикалната конспиративна „антисистемност” носи електорални дивиденти. Въпросът е докога и дали това влияние може да се разшири и да роди нещо по-сериозно ( и по-опасно) от типичните за много общества изолирани екстремистки тежнения. Отговорът зависи в голяма степен от това, какъв път ще поеме „Възраждане” и дали ще се стреми да се предефинира от квази-националистическа в екстремно-популистка формация.

Засега можем да констатираме, че партията оставя на заден план и дори напълно игнорира някои от традиционните атрибути на новия български национализъм – натрапчивото позоваване на т.нар. традиционни ценности (семейство, религия, афинитет към историята), антималцинствената реторика (във всеки аспект), реакционно-романтичната експлоатация на македонската тема. Дори прославянските и проруските акорди са съзнателно приглушени в последните месеци. Това маневриране може да бъде обяснено с доста реалистичния извод, че посочените идейно-политически „хоругви” са изхабени от безогледна и глупава експлоатация и не гарантират електорална възвръщаемост. Възможно е влияние да са оказали гръмките успехи на забележителните популистки проекти от последното десетилетие („Алтернатива за Германия”, Брексит, Тръмп).

С една дума, „Възраждане” се ориентира към една прослойка (съществуваща навсякъде, но по обясними причини по-масова у нас) от хора, които са „лузъри”, чувстват се жертви на „елитите” и

желаят да раздават възмездие,

приемайки охотно всякакви безумни обяснения за своите неблагополучия. Затова към партията се стичат субекти, които имат манталитета на херостратовци, готови да подпалят и разрушат всяко правило, дори то да е абсолютно логично, полезно и необходимо. Демонстративното оспорване и нарушаване на нормите придава на този нов феномен отчетливия образ на злостно политическо хулиганство. Ръководството на „Възраждане” непрекъснато подстрекава своите най-активни поддръжници да провокират насилие и разчитат на това, че ако бъдат набити, ще се харесат на още повече хора.

Без да подценяваме останалите теми, днес главната обществена опасност от усилията на Костадинов и компания е разпалването на агресивен обществен негативизъм към предпазните антипандемични мерки, най-вече ваксинирането и зелените сертификати.

Тази тактика несъмнено им носи текуща популярност сред част от населението, но има две съществени слабости.

Първо – рано или късно пандемията ще стихне и ще се превърне в привичен, макар и неприятен детайл от обществения пейзаж. Хората постепенно свикват с мисълта, че трябва да пазят себе си и околните, най-вече защото все повече стават пряко и косвено пострадалите от масовата безотговорност.

Второ – вероятно една част от българите ще си останат (по различни причини) заклети „антиваксъри”, но проблематиката ще загуби своята символна роля като политически мотиватор. Баналното

трудно носи скандална популярност.   

Друга, и то по-съществена причина за ограничените перспективи пред „Възраждане” (в това амплоа) е, че много бързо пролича природата им на политически двуличници.

Скандалът с ваксинираните депутати, които призовават българите да не се ваксинират, е само началото на свалянето на маските. За разлика от най-запалените си фенове, Костадинов и хората около него не вярват в собствените си послания и това стана видимо прекалено рано. Ако политическият елит играе на популизъм, това е лошо, но ако популистите се окажат прикрити мераклии за елитни позиции и привилегии, това е фатално. Впрочем, така обикновено става в наши дни.

В допълнение, натрупаха се доста наблюдения относно странните съвпадения в позициите и най-вече в политическите действия на „Възраждане” и ГЕРБ. Рано или късно ще стане ясно какви са причините за това сближаване, но то няма как да бъде обяснено с общия статус на парламентарна опозиция или ситуативното съвпадение на интересите.

Големият проблем не е в това, че се появяват политически играчи, опитващи се да извличат полза от фрустрацията и гнева на социално онеправданите. Такава спекула е имало и винаги ще има. По-важно е да се преодолеят причините за тежките несправедливости, защото те засягат много повече хора, отколкото са гласували и изобщо биха гласували за „Възраждане”.

Александър МАРИНОВ

banker.bg