КАК САЩ ОРГАНИЗИРАХА ВОЙНАТА МЕЖДУ РУСИЯ И УКРАЙНА /Съкратено от статия на американския журналист Лий Смит/

Като се обвързаха с безразсъдната и опасна Америка, украинците направиха грешка, която държавите-клиенти на САЩ ще изучават години напред.

Руският президент Владимир Путин избра тази война, каза Джо Байдън в своята реч в четвъртък следобед пред Америка, относно конфликта в Украйна. Това е вярно, но американските елити също имат много общо с разрушителния избор на Путин – роля, която демократите и републиканците прикриват с благородно звучаща реторика за храбростта на зле въоръжените и превъзхождани военни сили на Украйна. Да, украинските войници, които се изправят срещу Путин са много смели, но американците са тези, които ги поставиха в опасност, като използваха страната им като оръжие, първо срещу Русия, а след това един срещу друг, с малко внимание към украинския народ, който сега плаща цената за глупостта на Америка.

Не е някакъв израз на подкрепа за гротескните действия на Путин да се опита да се разбере защо си струва да рискува милиарди долари, животи на хиляди военнослужещи и възможната стабилност на собствения си режим, за да нахлуе в съседа си . В края на краищата репутацията на Путин до този момент винаги е била като проницателен бивш човек от КГБ, който избягваше рискови залагания в полза на сигурни неща, подкрепени и от Съединените щати, като влизането в Сирия и след това ескалиране на силите му там. Защо тогава той възприе точно обратната стратегия тук и избра пътя на открита високорискова конфронтация с американската суперсила?

Да, Путин иска да попречи на НАТО да се разшири до границата на Русия. Но по-широкият отговор е, че той намира отношенията на правителството на САЩ с Украйна за наистина заплашителни. Това е така, защото в продължение на близо две десетилетия американските служби за национална сигурност при демократичната и републиканската администрация използваха Украйна като инструмент за дестабилизиране на Русия и по-специално на Путин. По-скоро това е геополитическа заплаха, която ставаше все по-належаща и бе използвана с нарастващо безразсъдство както от американци, така и от украинци през последното десетилетие.
Това, че Украйна си позволи да бъде използвана като пионка срещу могъщ съсед, отчасти е по вина на безразсъдната и корумпирана политическа класа на Киев. Но Украйна не е някаква суперсила, която дължи на съюзниците и на държавите-клиенти разумно лидерство – това е роля за Съединените щати. И в тази роля Съединените щати провалиха Украйна. В по-широк план, използването на Украйна като стимул срещу вътрешни и външни врагове безразсъдно увреди неуспешната, но необходима европейска архитектура за сигурност. Защо американската система за сигурност не може да поеме отговорност за ролята си в трагедията, разиграла се в Украйна? Защото откритото обсъждане на американската отговорност би означавало разобличаване на ролята на службите за националната сигурност в два отделни разрушителни преврата: първият през 2014 г., насочен срещу правителството на Украйна, а вторият, започващ две години по-късно, срещу политиката на Д. Тръмп в Съединените щати.

През последната година имаше два опита за „продемократични“ междуелитни преврати в прокремълски държави по границите на Русия: Беларус и Казахстан. И двете така наречени „цветни революции“ се провалиха, но Украйна представлява много по-належаща загриженост, особено като се има предвид настояването на страната за членство в НАТО, което служители на Байдън, като държавния секретар Антони Блинкен публично насърчиха миналата година без намерение, или възможност действително да го направят възможно.

Това е игра, която Байдън и ключови фигури в неговата администрация играят от дълго време, като се започне от подкрепения от администрацията на Обама преврат през 2013-14 г., който свали приятелско за Русия правителство в Киев. Това беше така наречената революция на Майдана, своеобразно продължение на подкрепяната от Джордж У. Буш Оранжева революция от 2004-05. Голяма част от същия външнополитически екип на Обама – Блинкен, Джейк Съливан, Виктория Нуланд, Сюзън Райс и други – сега се завърнаха в Белия дом и Държавния департамент, работейки на висши постове за президента Байдън, който лично ръководеше политиката на Обама в Украйна.

Но за да разберем какво всъщност е Украйна, трябва да започнем откъдето започва цялата геополитика: като погледнем картата. Украйна е разположена между две големи сили, Русия и Европейския съюз. Това прави Украйна буферна държава. Геополитическата логика диктува, че буферните държави култивират и поддържат добри отношения с по-големите сили, които ги заобикалят, освен ако не искат да бъдат погълнати от някоя от тези сили. Това е така, защото обединяването на една велика сила срещу друга често води до катастрофа.

Каква стратегия диктува държавата да предаде своята сигурност по отношение на съседите си, на страна, разположила базите си в половината свят? Никаква стратегия. Украйна не успя да надхвърли естествената си география като буферна държава – и още по-лошо, буферна държава, която не успя да приеме сериозно собственото си съществуване, което означаваше, че продължи да прави катастрофално лоши залози. През 2013 г. Европейският съюз предложи на Киев търговска сделка, която мнозина погрешно разбраха като вероятна прелюдия към членство в ЕС. Младите украинци много искат да се присъединят към ЕС, защото искат достъп до Европа, за да могат да избягат от Украйна, която остава една от най-бедните и корумпирани страни на континента. Като се обвързаха с американска администрация, която се беше показала като безразсъдна и опасна, украинците направиха геополитическа грешка, която държавниците ще изучават години напред: буферна държава заложи бъдещето си на далечна сила, която просто я беше използвала като инструмент, за да дразни своя мощен съсед, без отговорност към по-голяма стратегическа концепция, която желае да подкрепи. Тогава Русия отцепи половината от района на Донбас на границата си и подложи Украйна на тежка, осемгодишна война, предназначена до голяма степен да подчертае руския капацитет и украинската и американската импотентност.

Крайният резултат беше, че украинците помогнаха за отслабване позициите на американския президент, който за разлика от Обама им даде оръжие, за да се защитят от руснаците. По-сериозно, те затвърдиха мнението на Путин, че, особено в партньорство с демократите, Украйна не разбра истинското си място в света като буферна държава и продължи да позволява да бъде използвана като инструмент от политиците, чиято комбинация от нарцисизъм и безотковорност ги направи особено податливи на опасни грешни изчисления.
Сега наблюдаваме епилога на драмата…

Светослав Атаджанов